Определение № 50 от 17.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 372/2010 г.
ВКСII търговско отделение17.05.2010 г.докладчик Росица Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, подадена от А. Я. Г. - от гр. Б.. София срещу Решение № 409 от 11. ХІІ.2009 г. по гр.д. № 257/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд. Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, образувано по Молба за отмяна, подадена от А. Я. Г. - от гр. Б. срещу Решение № 409 от 11. ХІІ.2009 г. по гр.д. № 257/ 2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №1/ 27. Х.2009 г. по т.д. № 664/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата й против Отказа от 2.VІІ.2009 г. на Агенцията по вписванията - търговски регистър за пререгистрация и вписване на промени в управителните органи на Горска кооперация ”Б”-гр. Бургас. Молителката поддържа, че при постановяване на решението, не е взето предвид Решение № 76/27.ІV.2009 г. по НОХД № 49/ 2009 г. на БОС, с което е потвърдено Решение № 1147а/30.І.2009 г. по НАХД № 2816/ 2008 г. на БРС, с което е прието, че И. Й. М. е извършил престъпление, затова, поради непредставяне на необходимите документи, е отказано вписване на исканата пререгистрация и нов председател на Кооперацията. Молителката сочи, че след като бившият председател на Кооперацията, е осъден за умишлено пречене на пререгистрацията, неправилно съдилищата приемат, че няма решение. Иска отказът да се отмени на основание чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК. При проверката на допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира следното: Молителката иска отмяна на Решение № 409 от 11. ХІІ.2009 г. по гр.д. № 257/ 2009 г. на БАС, с което е потвърдено Решение №1/ 27. Х.2009 г. по т.д. № 664/2009 г. на БОС, с което е оставена без уважение жалбата й против отказа на Агенцията по вписванията - търговски регистър за пререгистрация и вписване на промени в управителните органи на Горска кооперация ”Б” - гр. Б.. Поддържа основание за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, въз основа на решение по НОХД, с което за извършено престъпление по чл. 319 НК, И. Й. М., е освободен на основание чл. 78а НК от отговорност, като му е наложена глоба 500 лв. Решението, постановено в производство по чл. 25 ал. 4 ЗТР, не подлежи на отмяна, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор по същество, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна, в който смисъл е задължителната съдебна практика - ППВС № 2 / 1977 г., т. 2. На отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Решението, чиято отмяна се иска, няма такава характеристика и не може да се иска отмяната му по чл. 303 и сл. ГПК. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което Агенцията по вписванията е отказала да впише исканите обстоятелства - пререгистрация и промени в управителните органи на Кооперацията, но с решението не е решен правен спор със сила на пресъдено нещо. Решението на окръжния съд, постановено в регистърно охранително производство, се ползва със стабилитет, но не и със сила на пресъдено нещо - аргумент от чл. 538 ал. 3 ГПК. Тъй като отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение, и има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, когато те се ползват със сила на пресъдено нещо, с каквато не се ползва решението, постановено в охранителното производство, молбата за отмяна е недопустима. По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение