Определение № 310 от 02.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2022 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 и чл.279 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. с вх. № 30915 /08.04.2022 г. срещу разпореждане от 18.03.2022 г. по гр. д. № 305 /2020 г. на САС, с което е върната негова (на М. М. С.) касационна жалба с вх. № 30596 /07.03.2022 г. срещу постановено по делото въззивно решение. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е без дата и номер, че според САС входящият номер на касационната му жалба е от 2021 г., а той я е изпратил (подал) през 2022 г.. Частният жалбоподател определя обжалваното разпореждане като недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, но не излага други доводи за неговата незаконосъобразност, освен, че САС не му е дал срок за подаване на касационна жалба. Вместо това изразява недоволство от назначения му преди това особен представител и твърди, че САС му отказва да назначи такъв, който да изпълни съвестно и коректно задълженията си. Частната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото, която им интерес да обжалва разпореждането за връщане, което подлежи на обжалване, тъй като е преграждащо и е редовна. По нейната основателност: С обжалваното разпореждане от 18.03.2022 г. Софийският апелативен съд е приел, че жалбата е просрочена, тъй като препис от решението е връчен лично на назначения процесуален представител на жалбоподателя адв. Д. Б. на 21.01.2021 г., който на 22.02.2021 г. (21.02.2021 г. е неделя) своевременно е подал касационна жалба с вх. № 31720 /23.02.2021 г. срещу въззивното решение, която още не е администрирана. Жалбата е депозирана от валидно назначения към онзи момент представител по правна помощ и е в срок, а М. М. С. е освободен от такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК и към жалбата е представено писмено изложение на касационните основания, поради което жалбата следва да се връчи на насрещната страна за отговор в едномесечен срок (САС е приел, че жалбата е редовна). На 07.03.2022 г. М. М. С. е депозирал по делото втора касационна жалба, като екземпляр от нея е подал и по електронна поща, която е просрочена – депозирана е далеч след изтичане на едномесечния срок по чл.283 ГПК, поради което и на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК следва да бъде върната. Настоящият състав намира, че констатациите на докладчика от САС, постановил обжалваното разпореждане, са обосновани: Видно от приложеното по настоящото дело съобщение (л.71), на 21.01.2021 г. е връчен препис от въззивното решение на М. М. С. чрез назначения му процесуален представител адв. Д. Б.. В самата подадена от М. М. С. касационна жалба, в изложението към нея и в искане на М. М. С., представляващи разпечатки от регистратурата, е поставена дата 07.03.2022 г., върху искането е поставен вх. № 30596 /07.03.2022 г. и е отбелязано, че са подадени чрез имейл (електронна поща). Настоящият състав намира, че правните изводи на докладчика от САС, постановил обжалваното разпореждане, са правилни: Съгласно чл.283 ГПК срокът за обжалване на въззивното решение е едномесечен и започва да тече от връчването му на страната. Съгласно чл.60, ал.3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, в настоящия случай на 22.02.2021 г. (тъй като 21.02.2021 г. е неделя, а 22.02.2021 г. е първият присъствен ден след неделята). Следователно срокът за касационно обжалване е изтекъл в края на деня 22.02.2021 г., понеделник, присъствен ден. А подадената от М. М. С. повече от година по-късно чрез електронна поща касационна жалба, е просрочена. Съгласно правилото на чл.64, ал.1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Съгласно чл.286, ал.1, т.1 ГПК просрочената касационна касационната жалба се връща от въззивния съд, Към това следва да се добави, че твърдението на частния жалбоподател, че обжалваното разпореждане е без дата, е неоснователно (невярно) – датата 18.03.2022 г. е написана съвсем ясно с букви. Твърдението, че е върната негова касационна жалба с дата 2021 г. – също – на няколко места е посочена годината 2022, включително като отразена във входящия номер. Поставянето на номер върху обжалваното разпореждане няма значение за неговата законосъобразност, поради което доводът на частния жалбоподател за това, че е незаконосъобразно поради липсата на номер, е неоснователен. Доводът на частния жалбоподател, че САС не му е дал срок за подаване на касационна жалба, също е неоснователен, освен поради изложеното, че такава възможност е дадена на назначения му процесуален представители поради това, преди да връчи препис от въззивната жалба на назначения му особен представител на 21.01.2022 г., съдът е връчил препис от въззивното решение на М.. С. лично на 20.11.2020 г., видно от съобщение, приложено като лист 29 по делото. И в съобщението и в решението е написано, че М. М. С. има право да го обжалва в едномесечен срок от връчването му. Както беше посочено, М. М. С. не е изложил други доводи срещу законосъобразността на обжалваното разпореждане. Изразеното недоволство от назначения му преди това особен представител и твърдението, че САС му отказва да назначи такъв, който да изпълни съвестно и коректно задълженията си, не се отнасят до законосъобразността на обжалваното разпореждане и до предмета на настоящото производство, който е ограничен до проверката на законосъобразността на обжалваното разпореждане, поради което не следва да бъдат обсъждани. Поради изложеното настоящият състав приема, че частната жалба е неоснователна - като е върнал просрочената касационна жалба на М. М. С., Софийският апелативен съд е изпълнил задължението си по чл.286, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частният жалбоподател не претендира разноски, а и с оглед изхода от това производство, няма право на разноски. Воден от изложеното, съдът