Определение № 2912 от 23.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1 ГПК. Подадена е молба от „Стройгруп“ ЕООД за отмяна на Заповед за изпълнение № 14864/2024 г., постановена по ч. гр. д. № 62730/2023 г. на Районен съд - София, въз основа на която е издаден изпълнителен лист № 11902/14.05.2025 г. и е образувано изп. д. № 20267870400053 по описа на ЧСИ М. Д.. В молбата се излагат съображения за наличие на отменително основание по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Молителят посочва, че на 15.07.2026 г. по пощата е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20267870400053 по описа на ЧСИ М. Д., образувано въз основа на изпълнителен лист № 11902/14.05.2025 г. Твърди се, че дружеството е било лишено от възможност да депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, с оглед на това, че не са му връчени съдебни книжа, а управителят на молителя е разбрал за производството едва с връчването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Излагат се доводи, че управителят на дружеството страда от здравословни проблеми, заради които трудно се придвижва от 2020 г., поради което почти всеки ден е бил на адреса на дружеството, като е изпълнявал ролята и на пазач. Твърди се още, че когато не е бил на служебния адрес е пребивавал на постоянния или настоящия си такъв, където не е забелязал залепени на видно място уведомления за наличието на съдебни книжа, които следва да получи, а в същото време на адреса на дружеството е имало служител през работното време на делничните дни. Постъпил е отговор от „Бойчинов 2004“ ЕООД, в които се излагат подробни съображения за недопустимост, съответно за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира се присъждането на разноски. Настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС и в т. 3, т. 4 и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството за отмяна по чл. 303 ГПК е процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни актове, в това число влезлите в сила съдебни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, както и прекратителните определения при отказ от иска, на които е придаден правен ефект на силата на пресъдено нещо. Също съгласно посочената практика не подлежат на отмяна влезлите в сила актове, за които законът предвижда защита по друг ред /мотивите към т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г./. В настоящия случая се иска отмяна на приключващия заповедното производство акт – заповед за изпълнение от № 14864/2024 г., постановена по ч. гр. д. № 62730/2023 г. на Софийски районен съд. Същият не попада в очертания предмет на извънредното производство по чл. 303 ГПК, като е предвиден специален реда на защита по чл. 423 ГПК /възражение пред въззивния съд, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането/ и чл. 424 ГПК /иск за оспорване на вземането/, поради което молбата за отмяната му по чл. 303 ГПК се явява недопустима. Налага се краен извод за недопустимост на молбата за отмяна. На основание чл. 307, ал.1 ГПК същата следва да се остави без разглеждане. В отговора на молбата за отмяна се съдържа искане за присъждане на разноски, като е доказано извършването на такива в размер на 750 евро. Следва молителят да заплати същите на ответника по молбата, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,