Решение № 2964 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. Х. от гр. Варна, срещу Решение № 3743 от 02.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1136/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Навеждат се доводи за недопустимост на решението, поради неучастието на надлежна страна по спора – НЗОК. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на съдебния акт, респ. се настоява отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваното експертно решение и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Национална експерта лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юриск. Дурчова, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът – ТЕЛК-общи заболявания към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - Медицински център "Невромедикс" ЕООД – Обща ЛКК, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – РДСП – Варна, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – ТП на НОИ – София град, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът - ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура", не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на П. Х. срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил решението на ТЕЛК, с което е отменен болничен лист /БЛ/ № Е20230119811 от 20.03.2023 г., издаден от обща ЛКК при „Невромедикс“, гр. Велико Търново на освидетелстваното лице, с който му е била определена временна неработоспособност за период от 27 дни. Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен. Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК-общи заболявания към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов"АД е било по жалба на Генералния директор на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ и по жалба на ТП на НОИ – София град, с които е бил оспорен БЛ № Е20230119811, издаден от обща ЛКК при МЦ „Невромедикс“ ЕООД. Жалбите са били разгледани от ТЕЛК общи заболявания към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, която се е произнесла с Решение № 44 от заседание № 6 от 15.01.2024 г. Посочено е било, че на база приложената документация в медицинското експертно досие /МЕД/ не потвърждава БЛ №Е20230119811 от 20.03.2023 г. – след неповлияване на симптоматиката е следвало да бъде хоспитализиран в неврологично отделение или физиотерапия, няма описана терапия и няма електромиография /ЕМГ/. За приложени документи са цитирани – мед. протокол на ЛКК №202 от 20.03.2023 г. на МЦ „Невромедикс“ Велико Търново, амбулаторен лист на д-р И. Иванова – невролог от 20.03.2023 г., д-р Л. Гецов – неврохирург от 17.03.2023 г. Заключението на ТЕЛК е, че Х. е бил работоспособен. Това решение е било предмет на оспорване пред НЕЛК от П. Х. с жалба вх. № 370/26.03.2024 г., разгледана от специализиран състав на НЕЛК, произнесъл се с Експертно решение /ЕР/ № 71 от заседание № 41 от 25.04.2024 г. Констатирано е било, че е приложено ксерокопие от компютърна томография /КТ/ на [заличен текст]“. Посочена е Етапна епикриза на МБАЛ „Бургасмед“ с дата 27.04.2023 г. с описание на [заличен текст]. Констатирано е, че е цитирано старото КТ изследване. Установено е, че е приложен амб. лист №23076705С581 от 17.03.2023 г. от неврохирург, където е описан [заличен текст]. Приложен е и амб. лист №2307930807D1 от 20.03.2023 г. с описание на същия неврологичен статус както в амб.лист №23076705С581, като същите данни са описани и в Протокол на ЛКК №0000202/20.03.2023 г. Въз основа на изложеното и при наличната медицинска документация с описание на обективно състояние в тях, НЕЛК е приела, че състоянието не е уточнено и дадената временна неработоспособност като продължителност в амбулаторни условия е немотивирана, поради липсата на каквито и да било изследвания, които да покажат описания [заличен текст] в Етапна епикриза на „Бургасмед“ от 27.04.2023 г., която се явява след изтичане на временната неработоспособност, а подобно състояние не би могло да се приеме като подостро. Проведеното КТ изследване е старо, предхождащо проявите, и въпреки описаните в него промени, не е видно от наличната медицинска документация да е уточнена причината за тези находки, и дали са свързан с оплакванията на пациента, които са доста хронични по приложената документация. НЕЛК е приела, че не е имало мотиви за временна неработоспособност в амбулаторни условия, при описаните хронични и неповлияващи се оплаквания и наличие на прогресия с влошаване в състоянието на лицето, поради което е потвърдила решението на ТЕЛК, с което е отменен болничния лист. Относно възражението за недопустимост на съдебния акт. Съгласно чл.153, ал.1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл.154, ал.1 АПК съдът конституира страните служебно. С определение по хода от 20.06.2024 г. по адм. д. № 1136/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, първоинстанционният съд е конституирал като страни в производството: оспорващият П. Х., а като ответник – НЕЛК и като заинтересовани страни: ТЕЛК общи заболявания към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, Агенция за хората с увреждания, Медицински център "Невромедикс" ЕООД – Обща ЛКК, РИБП – Горна Оряховица, ТП на НОИ – Велико Търново и РДСП – Варна. Същите са определени с оглед представения списък, приложен към съпроводителното писмо съгл. чл.152, ал.3, т.2 от АПК. С молба с.д. № 1153/20.08.2024 г. ответника в производството е посочил, че в приложения по преписката първоначален списък не са съобразени констатираните промени, настъпили в хода на производството пред НЕЛК. В тази връзка е посочил, че ЕР на НЕЛК е съобщен на страните: ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура" (в качеството на осигурител на освидетелстваното лице), ТП на НОИ – София град (на която територия е адреса на осигурителя), ТЕЛК общи заболявания към МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД (като орган на медицинската експертиза, издал оспореното ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК), Медицински център "Невромедикс" ЕООД - Обща ЛКК (като орган на медицинската експертиза, издал оспореното решение на ЛКК пред ТЕЛК), РДСП – Варна (по адресна регистрация на освидетелстваното лице) и Агенция за хората с увреждания. С оглед приложения актуален списък на заинтересованите страни в производството, с определение по хода от 29.08.2024 г., първоинстанционният съд е заличил от списъка за призоваване заинтересованите лица ТП на НОИ – Велико Търново и РИБП – Горна Оряховица, като е конституирал като заинтересовани страни в производството ДП "Национална компания "Железопътна инфраструктура" и ТП на НОИ – София град. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. В тази връзка следва да се посочи, че производството пред административния орган се е развило и приключило по реда на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/. Новелата на чл.112, ал.1 ЗЗ изрично посочва кои заинтересовани лица и органи могат да възразяват, респ. и обжалват процесния административен акт – освидетелстваният, осигурителят, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността. С новелата на чл.112а от Закона за здравето е създадена правна уредба, касаеща само начина на съобщаване на решенията на ТЕЛК и НЕЛК, когато страни са заинтересовани организации, част от които е и НЗОК. С определението от 29.08.2024 г. съдът е конституирал заинтересованите страни съгласно представения актуален списък от НЕЛК. В случая, съдът е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото и то според приложимото правило на чл.112 ал.1 от Закона за здравето, а НЗОК в разглеждания случай не се явява заинтересована страна, тъй като с актовете на извършените експертизи на работоспособността на осигуреното лице не са засегнати нейни законни прави или интереси. Или обжалваното решение се явява допустимо, още повече, че касаторът няма как да упражнява чужди права с твърдения, че те са били накърнени. На следващо място, с касационната жалба се навеждат доводи, че първостепенният съд не е съобразил медицинската документация, относима към оценката на временната неработоспособност и са направени неверни изводи във връзка със здравословното състояние на Х., вкл. досежно приетата по делото СМЕ. В тази връзка и съгласно пълното и неоспорено във фактическите си констатации заключение на изслушаната и приета пред първата съдебна инстанция СМЕ с вещо лице специалист-неврохирургия д-р Трендафилов от УМБАЛ „Света Марина“, се установява, че не се откриват обективни критерии за състоянието на болния и неговата работоспособност, касаещи само периода на оспорения болничен лист. Д-р Трендафилов сочи, че дегенеративните заболявания са хронични, което е различно от подострите заболявания. Счита, че не е необходимо в период през 2 месеца да бъде извършвана компютърна томография или ЯМР, като тези изследвания показват моментното състояние на пациента, ако има промяна в оплакванията на пациента може да се наложи назначаване на втори скенер, като в случая не е налице промяна в състоянието на Х.. Експертът отбелязва също така, че макар и съгласно МКБ заболяването на освидетелствания да попада в раздел болести на [заличен текст], лечението се осъществява не от ортопеди, а от неврохирурзи. Или правилни са изводите на административния съдия, че не са налице обстоятелства, които да налагат продължаване на временната неработоспособност в периода на издадения и оспорен болничен, поради липсата на обективни данни/изследвания за реалното състояние на Х., които да покажат описания тежък неврологичен дефицит в Етапна епикриза на „Бургасмед“, в това число непредставени както пред НЕЛК, така и в съдебното производство писмени доказателства за здравословното състояние на касатора. Споделят се и изводите на съда и във връзка с изготвеното заключение по СМЕ, в т.2 от което се установява, че не са посочени изследвания, които могат да обективизират състоянието на пациента – ЕМГ, соматосензорни потенциали, актуален скенер или ядрено магнитен резонанс. Установено е, че не е уточнено лечението във връзка с оплакванията, като не се откриват обективни критерии за състоянието на болния и неговата неработоспособност именно за периода на оспорения болничен лист. Няма обективни изследвания, които установяват неврологичния дефицит. В този смисъл и след като няма документирани извършени изследвания, които могат да обективизират състоянието на пациента, то това обективно е мотивирало и състава на ТЕЛК, а и този на НЕЛК, да приемат, че не е имало основание в продължаването на временната неработоспособност на това основание и за времето след 13.03.2023 г. В този смисъл са без значение изводите, относими към предходни периоди, за които има издадени други болнични листове. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл.209, т.2 и т.3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЕЛК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,