Определение № 9284 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ към Община Баните, чрез адв. Караманолов, против Определение № 622 от 05.05.2026г., постановено по дело № 93/2026г. по описа на Административен съд-Смолян, в частта му, в която е отхвърлено искането за присъждане за разноски. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен в частта му за разноски. Счита, че необосновано е приложена разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото. По подробно изложени съображения по същество претендира отмяна на оспорения съдебен акт в частта му за разноските и присъждането им в размер на 918 евро. Насрещната страна –„Евроинвест“ ООД, не изразява становище. Подадена е и молба вх. № 1345/18.05.2026г. –„Евроинвест“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Илиев, с която е отправено искане да допълване на Определение № 622 от 05.05.2026г., постановено по дело № 93/2026г. по описа на Административен съд-Смолян, в частта му за разноските. Твърди, че разноските са направени в хода на висящо съдебно производство и страната е заявила надлежно и своевременно присъждането им. Поддържа, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което съдът следва да уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответният по молбата- Началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ към Община Баните, чрез адв. Караманолов, е взел становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че исканията за изменение на решението в частта за разноските, са направени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от надлежни страни, поради което са допустими, разгледани по същество се явяват неоснователни. С Определение № 622 от 05.05.2026г., постановено по дело № 93/2026г., Административен съд- Смолян, е оставил без разглеждане жалбата на „ЕВРОИНВЕСТ“ ООД на основание чл. 159, т. 7 АПК, поради наличие на висящо пред същия съд дело между същите страни и със същия предмет, и е прекратил производството. Съдът е отхвърлил искането на ответника- Началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ към Община Баните за присъждане на разноски, като е приел, че именно неговото поведение е дало повод за образуване на делото по смисъла на чл. 143, ал. 3 АПК. Правилно първоинстанционният съд е отказал да присъди на ответника направените по делото разноски. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Следователно правото на ответника на разноски при прекратяване на производството не е безусловно, като във всеки конкретен случай следва да се прецени дали неговото поведение е обусловило необходимостта от съдебното оспорване. В случая настоящото производство е образувано след постановяване на Определение № 198/13.02.2026 г. по адм. д. № 324/2025 г. на Административен съд – Смолян, с което делото е било върнато на административния орган за ново произнасяне по жалбата на „ЕВРОИНВЕСТ“ ООД срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 15-1/12.12.2019 г. В изпълнение на това определение Началника на отдел „Бюджет, финанси и счетоводство“ към Община Баните се е произнесъл с Решение № Д-1083/26.03.2026 г., с което е потвърдил оспорения акт. Именно това ново произнасяне е обусловило подаването на жалбата, предмет на настоящото производство. Обстоятелството, че впоследствие с Определение № 4063/14.04.2026 г. по адм. д. № 3426/2026 г. Върховният административен съд е отменил Определение № 198/13.02.2026 г. и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, не променя факта, че към момента на подаване на настоящата жалба административният орган вече е бил постановил ново решение по административното оспорване. Следователно именно поведението на административния орган – постановяването на Решение № Д-1083/26.03.2026 г. – е дало повод за сезиране на съда с настоящата жалба. Поради това е приложимо изключението, предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК, и ответникът не разполага с право на присъждане на разноски. Поради изложеното частната жалба срещу определението, в частта му за разноските, следва да бъде оставена без уважение. Неоснователно е и искането на „ЕВРОИНВЕСТ“ ООД за присъждане на разноски. Прекратяването на производството е постановено на основание чл. 159, т. 7 АПК поради наличие на друго висящо производство между същите страни и със същия предмет. Следователно настоящото производство не е приключило с разглеждане на спора по същество и не е налице страна, в чиято полза да е разрешен материалноправният спор. При това положение не би могло да се приеме, че жалбоподателят има право на разноски единствено поради обстоятелството, че е сезирал съда. Разноските в административния процес се определят съобразно изхода на делото и при съобразяване на специалните правила на чл. 143 АПК. В случая производството е прекратено поради наличие на процесуална пречка за разглеждането му, без решаващият състат да е формирал извод относно основателността на оспорването. Обстоятелството, че ответникът е дал повод за образуване на делото, изключва правото му на разноски по чл. 143, ал. 3 АПК, но само по себе си не обуславя право на жалбоподателя на разноски. За последния липсва положителна предпоставка за присъждането им, доколкото производството е прекратено поради наличие на висящо друго дело със същия предмет и между същите страни. Ето защо разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени, като не се присъждат нито на ответника, нито на „ЕВРОИНВЕСТ“ ООД. Предвид изложеното, молбата на дружеството за допълване на постановеното по делото прекратително определение, в частта за разноските, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,