Определение № 12483 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11287/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Т. Л. срещу Определение № 33717 от 15.10.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 10730/2025 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1746 от 01.10.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че определението е неправилно. Излага подробни съображения, касаещи оспорената в първоинстанционното производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ). Счита за неправилно твърдението на съда, че изложените в жалбата аргументи не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Излага, че допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни негативни последици за здравето и безопасността, както за жалбоподателката, така и за нейния съпруг - И. Л., доколкото с решение на ТЕЛК за нея е установена 50 % трайно намалена работоспособност, а за съпруга й – 80 % ТНР. Ползването на автомобила и нуждата от него, допълнително се аргументира от обстоятелството, че това значително би затруднило изпълнението на родителските им задължения и би поставило детето им в риск, с оглед неговите ежедневни нужди, безопасност и здраве. Сочи се, че решаващият съд неправилно е оценил здравословния статус на жалбоподателката и този на съпруга й, характера и степента на уврежданията им, при наличието на обективни данни произтичащи от представените медицински документи. Не са били обсъдени в достатъчна степен и приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Излага, че издадената заповед за ПАМ е формално и материално незаконосъобразна, тъй като съдържа дефекти, които водят до нарушение на изискванията за съдържание и мотивиране на административния акт и до неизпълнение на целта на закона чрез прилагане на непропорционална и неправилно основана мярка. Намира, същата за формулирана по общ и неопределен начин, който не кореспондира с конкретните факти от проверката. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на Т. Л. за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 1746 от 01.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. За да постанови определението си съдът е приел, че с депозираното искане са развити доводи, че от ПАМ ще настъпят съществени затруднения във връзка с безопасното придвижване на членовете на семейството на жалбоподателката. Към искането за спиране са приложени и експертни решения на Трудово - експертна лекарска комисия (ТЕЛК), удостоверяващи, че на Т. Л. е определена 50 % трайно намалена неработоспособност (ТНР), а на съпруга й – 80% ТНР. При така установеното съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че в тежест на оспорващия е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед да е основателно. По отношение на невъзможността на жалбоподателката да управлява автомобила си и да използва същия за ангажиментите си свързани със съдействие на съпруга си, съдът е приел, че това не води във всеки случай до извод, който да налага оспорващата да използва МПС, доколкото, както тя, така и съпругът й, могат да кандидатстват за придружител при съответната установена трайна невъзможност. Изложил е, че личният интерес на жалбоподателката е пряко свързан с необходимостта да може да се придвижват безопасно членовете на нейното семейство, като се сочи, че следва да се осигурят и грижи за нейното дете, но този интерес не е противопоставим на обществения в този случай, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на други хора. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно. Определението е правилно. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 1746 от 01.10.2025 г. на мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Целта на прилагането на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените в първоинстанционното производство решения на ТЕЛК, се установява определен процент трайно намалена работоспособност, както на жалбоподателката, така и нейния съпруг. Т. Л. е обосновала искането си за спиране с мотива, че автомобилът й е необходим, за да може да се придвижват членовете на нейното семейство, както и да осъществяват медицински прегледи и лечение, а също и грижи за нейното дете. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателката е накърнен поради невъзможността й да използва моторното превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Поддържаните в частната жалба възражения за незаконосъобразност на издадената заповед за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение. Те касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение