Решение № 627 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 17/2009 г.

Решение № 627 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 17/2009 г., II г. о. докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на О. А. Д. от гр. Ст. З. против решение № 32/10.03.2008 г. по гр. дело № 653/2007 г. на Окръжен съд Ст. З., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и претенцията му за подобрения, за сумата 6 938 лв., съобразно делбената му квота е отхвърлена. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му в обжалваната част. Ответницата по касационната жалба М. С. Д. от гр. Ст. З. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. По реда и условията на чл. 288 ГПК е постановено определение № 106/12.02.2009 г., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е констатирано, че по отношение на прилагане на материалноправните норми на чл. 60 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС. Обсъждайки доказателствата по предявената от касатора претенция за подобрения, извършени в апартамента на ул. "Българско опълчение" № 5, допуснат до делба, наред с апартамент, находящ се на ул. "П" № 6, в гр. Ст. З., въззивният съд е обосновал извода, че ищецът е направил подобренията в съсобствения имот със съзнанието, че не е владеел този имот изключително за себе си, затова приел, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД - водене на чужда работа без пълномощно. Позовавайки се на заключенията на назначените по делото технически експертизи, съдът не е възприел изразеното в тях становище, че се касае до извършени от ищеца подобрения, които са увеличили стойността на недвижимия имот - апартамент на ул. "Българско опълчение" № 5. Аргументирал се е с показанията на разпитаните свидетели и приел, че извършеният ремонт не бил нито наложителен, нито необходим, не бил и в интерес на другия съсобственик, за да мотивира извода, за отсъствие на обогатяване, по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Касационният съд счита, че въззивното решение е неправилно, защото е необосновано. Правните изводи се основават на неустановени по делото обстоятелства, касаещи качеството на касатора, извършил претендираните от него подобрения в съсобствения имот. Отричайки качеството му на добросъвестен владелец, въззивният съд е приел, че отношенията между страните следва да се уредят съгласно чл. 61, ал. 2 ЗЗД, защото подобренията са били извършени без съгласие на другия съсобственик. Без да изложи аргументи и без да обсъди доказателства в тяхна подкрепа е приел, че отсъства интерес от тези подобрения за другия съсобственик, поради което отказал да приложи разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Становището на въззивния съд, че имотът при закупуването му през 1994 г. бил в добро състояние и не се нуждаел от ремонта, извършен през 2005 г. почива на показанията на св. Д, но е следвало да го мотивира към изследване на предпоставките на чл. 74 ЗС, за да се установи дали се касае до извършване на необходими разноски, когато подобренията са извършени от касатора в качеството му на владелец на своята част и държател на частта на ответницата, която не се е противопоставила и се е обогатила до размера на обедняването, или да изследва предпоставките на чл. 60 и сл. ЗЗД - и чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл са задължителните указания в П. № 6/27.12.1974 г. по гр. дело № 9/1974 г. на Пленума на ВС. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счете, че въззивното решение в обжалваната част следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, затова