Решение № 1184 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, срещу решение № 24990 от 22.07.2025 г. по адм. д. № 5226/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение № 03-030-РД/483 от 22.05.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е отказано да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидат „Новозем“ ЕООД по предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) с реф. № BG-RRP-6.004-4060, подадено по процедура за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост № BG-RRP-6.004 - „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че към датата на подаване на проектното предложение – 20.12.2023г. дружеството е било предприятие в затруднено положение, което било установено от събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Счита, че при прилагане на приетите по конкретната мярка условия, преценката относно финансовото състояние на кандидата правилно да бъде извършвана спрямо приключилата 2022г. В тази връзка желаещите да получат финансиране подавали и декларация за съгласие за събиране по служебен път НСИ на счетоводни документи за периода 2019-2022 година. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Новозем“ ЕООД излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил, че оспорвания административен акт е издаден при допуснати нарушения на приложимия материален закон. Издателят на акта не правилно приел, че фактите относно финансовото състояние на дружеството следва да се преценяват към 2022 година. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на „Новозем“ ЕООД с ЕИК 203710477, със седалище и адрес на управление в гр.София, срещу Решение № 03-030-РД/483 от 22.05.2024г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което се отказва предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение на дружеството за изпълнение на инвестиция № BG-RRP-6.004-4060 по процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. С оспореното съдебно решение, жалбата е приета за основателна. Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена срещу неблагоприятен за страната акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че предложението на дружеството до ДФЗ е подадено на 20.12.2023г. В хода на оценяване съобразно т.1 и т.2 от Раздел 18 е установено, че кандидата не отговаря на изискванията на т.2 б.“г“ от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване,тъй като е предприятие в затруднено положение съгласно чл.1 § 5 от Регламент 2022/2472 на ЕК. При проверка на данните в счетоводния баланс на кандидата към 21.12.2022г., предоставен служебно от НСИ е установено, че след приспадане на натрупани загуби от резерви и всички други елементи,които се считат за част от собствения капитал се получава отрицателен резултат от 57000 лева,който надвишава половината от записания акционерен капитал. На 08.03.2024г. на кандидата е изпратено на уведомително писмо за представяне обяснения относно съответствие с изискванията по т.2б.“г“ от раздел 11.1., при което на 15.03.2024г. е представен счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2023г. и справка от ТР, където е подадено заявление за вписване обстоятелства относно актуализация на размера на капитала. Административният орган е приел, че проверката дали кандидата се намира в затруднено положение се извършва спрямо последната приключена финансова година - 2022г., на база служебно предоставени от НСИ счетоводни документи. Взел е предвид, че финансовото подпомагане по посоченото направление представлява държавна помощ по смисъла на чл.107 пар.1 ДСФЕС и това е приложимият спрямо него режим. В конкретната процедура е избрано прилагането на чл.14 от Регламент 2022/2472, който не се прилага за помощи спрямо предприятие в затруднено положение освен при изчерпателно изброени случаи в чл.1 § 5 в които не е включено подпомагането по чл.14. Поради това на основание чл.21 т.1 от ПМС № 114 от 08.06.2022г. във връзка с извършени проверки по реда на т.2 б.“б“ от Раздел 18, на основание несъответствие с изискването на т.2 б.“г“ от Раздел 11.1. от Условията за кандидатстване, утвърдени със заповед № РД09-130 от 27.09.2023г. на министъра на земеделието и храните, предложението е отхвърлено. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.1 пар.5 от Регламента дефинира различни хипотези, в които е допустимо предоставяне на държавна помощ по отношение на предприятие в затруднено положение, като по същество същата не представлява дефиниция на „предприятие в затруднено положение“, а предоставя възможност за предоставяне държавна помощ на подобно предприятие при наличието на конкретни условия. Условието на т. 2 б.“г“ от Раздел 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване било негодно да породи желаният от органа резултат. Дефиницията за „предприятие в затруднено положение“ е изведена освен от уводната част на Условията за кандидатстване, и от разпоредбата на чл.2 т.59 от Регламента, а именно, че това е предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията, като нито една от визираните пет, самостоятелно приложими, хипотези не била обосновано посочена от органа като възприета, приложима и приложена спрямо кандидата. В оспореното пред съда решение е прието, че не е извършван анализ относно наличието по отношение на кандидата, на визирани в чл.1 пар.5 от Регламента изключения. При съобразяване с целта на процедурата сочената от издателя акта норма била изначално неприложима, такова било и вътрешно противоречивото условие на раздел 11.1. от Условията за кандидатстване. В оспорваното решение липсвали мотиви обосноваващи приложението на описаната по- горе и норма от Регламент 2022/2472, разпоредбата визирала осем различни хипотези,едната от които с четири подхипотези, без да е посочено коя от тях е налице по отношение на дружеството. В разписаните с регламента правила не фигурирало изискване за съпоставка на данни по счетоводен баланс от предходната, приключила стопанска година с актуалното състояние. Такова условие не било въведено и в Условията за кандидатстване. Не била посочена в акта като правно основание и която и да е от хипотезите на чл. 2 т.18 от Регламент № 651/2014 на ЕК. При така установеното, съдът е приел, че оспореното решение не е съобразено с материалния закон, което води до неговата незаконосъобразност и следва да се отмени. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, но е извел необосновани и несъответни на приложимите материалноправни разпоредби правни изводи. Настоящият касационен съдебен състав намира, че атакуваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е материално законосъобразно. При произнасянето си в хода на административното производство, решаващия орган обосновано е взел предвид факти и обстоятелства, свързани с финансовото положение на дружеството към 2022г. и на тази база е формулирал решението си за отказ за предоставени на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост по предложение за изпълнение на инвестиции № BG-RRP-6.004-4060 по процедура № BG – RRP - 6.004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация". Не се оспорва установеното от административния орган, а в последствие и от съда, че в счетоводния баланс на кандидата към 31.12.2022г., предоставен по служебен път от Национален статистически институт, след приспадане на натрупаните загуби от резервите и всички други елементи, които по принцип се считат за част от собствения капитал на дружеството, се получава отрицателен резултат в размер минус 57000 лева, който надвишава половината от записания акционерен капитал. Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Постановление №114 на Министерския съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, ръководителят на СНД утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Условията за кандидатстване имат характер на задължителни правила по конкретна процедура, спрямо които се извършва допускане и оценка на подадените по процедурата проектни предложения. В случая със заповед № РД09-1030/27.09.2023 г., министъра на земеделието и храните, при съобразяване с дадените му правомощия е утвърдил условия за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6.004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация". По делото липсват данни и твърдения, така приетите условия да са оспорени по съответния ред. Процедурата за подбор на проекти е с краен срок за кандидатстване 20.12.2023г. и следователно последната приключила финансова година към тази дата е 2022 г. При съобразяване с така приетите условия, административния орган правилно и обосновано е разглеждал данни за финансовото състояние на кандидата от 2022 г. Към момента на кандидатстване на дружеството за предоставяне на средства по конкретния Механизъм, не е бил налице счетоводен баланс за 2023 г., поради което и такъв не би могъл да се преценява при подаване на предложение за изпълнение на инвестиция. Първоинстанционният съд необосновано е определил изводите на решаващия орган за неизпълнение на изискванията на т.2, буква „г” от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от Условията за кандидатстване, тъй като е предприятие, което се намира в затруднено положение съгласно чл.1, §5 от Регламент (ЕС) №2022/2472 на Комисията от 14.12.2022г. като неправилни и незаконосъобразни. Проверката на оценителната комисия за съответствие на декларираните обстоятелства с цитираното условие към датата на подаване на ПИИ, е извършена на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., за което кандидатът е дал своето съгласие в нарочна декларация. Не се споделя обективираното в оспореното съдебно решение становище, че условието на т. 2 б.“г“ от Раздел 11.1. „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за кандидатстване нито обективно,нито субективно може да бъде прочетено в светлината на чл.1 § 5 от Регламента, поради което е негодно да породи желаният от органа резултат. Посочената разпоредба от Регламент (ЕС) №2022/2472 изключва възможността за приложението му по отношение на определен кръг субекти – предприятия в затруднено положение, поради което така въведения критерий от одобрените и придобили задължителен характер условия за кандидатстване е правилно и обосновано съобразен от административния орган. След като е установено, че дружеството – кандидат попада в предписаните в чл. 1 § 5 ограничения, т.е., че Регламента е неприложим по отношение на него, не е било необходимо да се конкретизира дали са налице някой от изключенията, визирани в текста. Наличието на релевантни за производството обстоятелства в тази насока не са твърдяни в хода на административното производство, а в последствие и пред компетентния да разгледа спора съд. От страните в производството не се оспорва обстоятелството, че според официалните данни за финансово състояние към 2022 година, „Новозем“ ЕООД е „предприятие в затруднено положение“ по смисъла на чл.2, т.59 от Регламент (ЕС) №2022/2472, който препраща към критериите, определени в чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. В последния ясно са разписани обстоятелствата, които следва да са налице, за определяне на кандидат за финансиране по съответната мярка като неотговарящ на изискването на чл. 1, § 5. Неизписването на конкретната хипотеза от текста на чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 не е довело до съществено за производството ограничаване на правото на участие в производството и на защита на „Новозем“ ЕООД, тъй като в обстоятелствената част на акта са изложени подробни мотиви, които са дали яснота относно мотивите за постановяване на оспорения пред съда отказ. Т.е. дори и да се приеме, че е налице нарушение на въведеното с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК изискване за посочване на правно основание за издаване на акта, то не е съществено по своя характер и не води до незаконосъобразност на акта само на това основание. Касационният съдебен състав не споделя изложените в оспореното решение твърдения, че атакуваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е материално незаконосъобразно. При преценката си за съответствие на предложението за изпълнение на инвестиции с изискванията на т. 2, б. "г" от раздел 11.1. от условията за кандидатстване, в частност дали кандидатстващото дружество е предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18, б. "а" от регламент № 651/2014, във връзка с чл. 2, т. 27 във връзка с чл. 1, § 5 от регламент № 2022/2472, административният орган правилно е взел предвид финансовите резултати на дружеството, обективирани в счетоводния му баланс за приключилата към датата на подаване на предложението, последна финансова година /2022г./, а не резултатите му от приключилата след подаване на предложението му, включително и след крайния срок за подаване на предложения по процедура № RRP-6.004 година – 2023г. Съгласно т. 1 и т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, финансовата помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиции, трябва да не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, § 5 от регламент № 2022/2472. След като в имащите задължителен характер за кандидатите за получаване на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, условия за кандидатстване, утвърдени съгласно чл. 5 на ПМС № 114/08.06.2022 г., е изрично предвидено, че преценката за съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, въведени в раздел 11.1 от тези условия, се осъществява към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции и несъмнено крайният срок за кандидатстване по процедура № RRP-6.004 от този механизъм е 20.12.2023 г., като процесното предложение е подадено именно на тази дата, то няма как преценката дали кандидатът е предприятие в затруднено положение да се основава на данни за финансовото му състояние, настъпили след датата на подаване на предложението и след изтичането на крайния срок за кандидатстване по процедурата. По същите съображения няма как законосъобразно финансовите резултати на предприятието да бъдат преценявани от административния орган в рамките на текущата и все още неприключила към датата на подаване на предложението, финансова година, предвид което правилно административният орган е преценил финансовото състояние на „Новозем“ ЕООД съобразно данните от счетоводния му баланс за 2022 г., която е последната приключила пълна финансова година, предхождаща годината на подаване на предложението. По аргумент от чл. 27, т. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството към датата на подаване на предложението дружеството несъмнено не е имало счетоводен баланс за 2023 г., предвид което представеният такъв на по-късен етап от производството пред административния орган не следва и законосъобразно не е отчетен от органа при оценка на административното съответствие и допустимост на ответното дружеството. Следва да се акцентира върху обстоятелството, че в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване изрично е поставено изискване, кандидатстващото дружество да не е предприятие в затруднено положение именно към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции. Така формулираното становище е изложено многократно в практиката на съда по идентични казуси /реш. № 7251/2025 г по адм.д. № 3730, реш. № 8131/2025г. по адм.д. № 2584/2025г., реш. № 3145/2025г. по адм.д. № 849/2025 г., всички на Върховен административен съд и др./ След като административният орган е установил фактическите и правни основания за издаване на процесния отказ и при съобразяване на задължителното съобразно правилата за кандидатстване условие, дружеството да не е в затруднено положение следва да бъде проверявано по данни за 2022г., не следва да се приеме за основателно възражението на касационния жалбоподател за нарушена процедура от страна на административния орган, изразяваща се в постановяването на акт в разрез с правилата и условията за кандидатстване. Първоинстанционният съдебен състав е следвало да съобрази изискването на чл. 142 ал. 1 от АПК и да прецени законосъобразността на касаещия интересите на дружеството административен акт към момента на издаването му, при съобразяване на приложимите към него момент материалноправни норми, в това число условията на които следва да отговарят кандидатите за получаване на търсеното по конкретната мярка финансиране. Като е достигнал до противоположния извод, а именно - че административният орган е допуснал съществено за производството несъобразяване с приложимите материалноправни норми и в частност неправилно и необосновано е определил търсещото средства по конкретния механизъм дружество, като такова в затруднено положение към датата на подаване на заявлението, административният съд е постановил несъответен на условията за кандидатстване по процедурата, неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид безспорно установеното от фактическа страна, че за 2022 г. финансовият резултат на дружеството е отрицателен, като надвишава капитала на дружеството с повече от половината и приетото от касационната инстанция, както и че преценката за съответствие с критериите за допустимост следва да се осъществява въз основа на финансовите резултати на кандидата за предхождащата тази на подаване на предложението, последна приключила финансова година - 2022 г., то законосъобразно с оспорения в първоинстанционното производство, индивидуален административен акт, на "Новозем" ЕООД е отказано предоставянето на финансови средства по процедура № RRP-6.004 от Механизма за възстановяване и устойчивост. При установената липса на основанията по чл. 146 АПК, жалбата срещу решение № 03-030-РД/483 от 22.05.2024г. на Изпълнителен директор на ДФЗ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производството е основателна. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от 102,26 евро, равностойна на 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,