Определение № 6259 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5434/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. В. К. от гр. София, срещу Определение №578 от 28.04.2026 г. на Административен съд - Смолян по адм. дело №149/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-1335807 от 16.04.2026г. издадена от младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) Чепеларе към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Смолян, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. ПАМ е приложена, тъй като К., в качеството си на водач, е управлявала своето моторно превозно средство (МПС), което е със служебно прекратена регистрация, тъй като последнната не е изпълнила задължението си да регистрира придобитото от нея МПС в едномесечен срок след придобиването му(нарушена е разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП). Частната жалбоподателка – Л. В. К., счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността да използва автомобила си и да полага адекватна грижа за здравето на нейния баща и баба, които имат сериозни здравословни проблеми. Твърди че тя няма вина за допуснатото нарушение, тъй като през последните месеци е преживяла поредица от премеждия, свързани със сериозни здравословни проблеми на нейните близки. Горните обстоятелства, според нея, обосновават настъпването на тежка и труднопоправима вреда за нея и нейните близки. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – младши автоконтрольор при Районно управление - Чепеларе към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Смолян, чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че приложените доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед №1773 от 09.10.2025 г. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “гг“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на К. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателката, за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение