Определение № 1904 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2465/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Л. М. против разпореждане № 10003 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 1661/2020 г. на Апелативен съд – София, втори граждански състав. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска същото да бъде отменено. Сочи се, че по искане на частната жалбоподателка съдът е удължил срока за отстраняване на недостатъците на касационната жалба без страната да бъде уведомена за това надлежно. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. С обжалваното разпореждане съдията – докладчик от апелативният съд е върнал, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, касационната жалба на М. срещу решение № 10050/15.05.2022 г. по цитираното по – горе дело поради неизпълнение в срок на дадените й указания за отстраняване на недостатъците в сезирането. Приел е, че подадената касационна жалба е била нередовна, за което на страната са дадени (с разпореждане от 02.11.2022 г.) указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Съдът е указал и последиците от бездействието на подателя й в определения срок – връщане на жалбата. Посочил е, че съобщението с указанията е връчено лично на жалбоподателката на 14.02.2023 г., която с молба (наименована касационна жалба) от 21.02.2023 г. е поискала от съда да й се удължи, на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, срока за отстраняване на нередовностите. Изтъкнато е, че молбата на частната жалбоподателка е била удовлетворена (това е сторено с разпореждане от 22.02.2023 г.) като срокът за отстраняване на нередовностите е продължен с една седмица. При констатацията, че страната не е отстранила недостатъците в касационната жалба нито в срока за това (вкл. и в продължения по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК срок), нито към датата на произнасяне с обжалваното разпореждане, съдът е постановил връщане на касационната жалба. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК определеният от съда процесуален срок може да бъде продължен, ако страната, имаща уважителни причини, поиска продължаване му с подаване на молба преди изтичането му. По делото се установява, че молбата на страната е уважена и срокът е продължен, но съдебният акт за това не й е съобщен. Не намира опора в закона доводът на жалбоподателката, че не била узнала надлежно за постановеното разпореждане за продължаване на срока, поради пропуск на съда да я уведоми своевременно. Съгласно константната практика на ВКС страната е длъжна да прояви необходимата грижа за добро водене на делото, като следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК (в този смисъл - определение № 360/18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1536/2016 г. на ВКС, II т. о.; определение № 677/21.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4100/2015 г. на ВКС, IV г. о. и др.). По силата на чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, а актът, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол. В случая за съда не е било налице задължение за връчване на жалбоподателката на препис от разпореждането от 22.02.2023 г., с което срокът за изпълнение на дадените указания е бил продължен до 28.02.2023г. Ето защо, процесуалното бездействие на страната (липсват оплаквания и данни по делото за обратното) да изправи недостатъците в подадената от нея касационна жалба е обусловило връщането на последната при предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Процедирането на съдията – докладчик от АС – София, обективирано в атакуваното разпореждане, е правилно и законосъобразно, и като такова ще следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,