Решение № 100 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 491/2009 г.

Производството е образувано по касационна жалба на 1. –то С. с изучаване на чужди езици ”П”, гр. С., подадена в срока по чл.283 ГПК срещу решение от 04.11.2008 год., постановено по гр. д. № 2438/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение 05. 06.2007 год. по гр.д. №28276/2006 год. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на Д. А. Д.; същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „помощник директор” в 1. С. с изучаване на чужди езици „П”, гр. С. и училището е осъдено да й заплати обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в размер на 2 880 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2006 год. При извършената проверка, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира следното: Съгласно чл. 284,ал.3,т.4 ГПК във вр. чл.84 ГПК жалбоподателят е следвало да приложи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по допускане на касационната жалба съгл. чл. 18,ал.1,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Доколкото това не е сторено касационната жалба се явява нередовна.чилищата, независимо от това дали са на централно/ държавно/ или общинско подчинение и издръжка, не са освободени от заплащане на държавни такси, освен в случаите по чл. 84,т.1 и 3 ГПК в редакцията след решение №3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ. Първоначалната редакция на чл. 84, ал.1, т.1 ГПК предвижда, че държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи- частна държавна собственост. С изменението внесено със ЗИДГПК / Д.в. бр.50/2008 год. /, изключението / „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост/ е заличено и то с обратно сила, считано от 01.03.2008 год. съгл. пар.61 ПЗР на ЗИДГПК. С решение № 3 от 08.07.2008 год. на Конституционния съд на РБ, постановено по к.д. № 3/2008 год., разпоредбата на пар.1 ЗИДГПК, с която е внесено посоченото изменение, е обявена за противоконституционна. При това положение, разпоредбата на чл. 84,т.1 ГПК действа в първоначалната и редакция. Последното налага при извършване на преценка дали се дължи държавна такса, когато иска е предявен от държавно учреждение или от общинско учреждение/ чл.84,т.3/, да се изхожда от характера на спорното право, чиято защита се търси. В случая спорното право няма публичен характер и касаторът 1. –то С. с изучаване на чужди езици ”П”, гр. С.дължи държавна такса. Доколкото за редовността на жалбата съгл. чл.285 ГПК следи въззивната инстанция, производството следва да се прекрати и делото върне на Софийски градски съд за отстраняване на визираната нередовност като на жалбоподателя бъдат дадени указания и срок за представяне на документ за внесена държавна такса по сметката на ВКС за допускане на касационно обжалване. При неизпълнение на указанията, проверяващия редовността на жалбата въззивен съд, ще следва да изпълни правомощията си по чл.286,ал.1,т.2 от ГПК и да върне нередовната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение