Определение № 25 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 160/2010 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба от “О”ООД С. за отмяна на решение №425/13.07.2009г. на Върховен касационен съд, ІІІ ГО постановено по гр.д. №6247/2007г.,поправено с решение №11/28.01.2010г., с което е отменено решение №338/22.06.2007г. по гр.д. №1045/2006г. в частта,с която предявеният от ЦКС срещу “О”ООД иск по чл.108 ЗС е отхвърлен и вместо това “О” ООД С. е осъден да предаде на ЦКС владението на дворно място, състоящо се от 15200кв.м.,представляващо част от имот пл. №1967 по плана на гр. С. от 1957г.,попадащо в кв.112,112А и кв.117А по плана на гр. С. от 1985г.,така както същото е обозначено със зелена линия на скицата към заключението на вещото лице по делото,както и сгради, бивша собственост на Л. фабрика-гр. Стрелча,както следва: сграда №4-парокотелно и склад с обща площ от 145кв.м. /от които заварена сграда от ленената фабрика 50кв.м. и новопостроена сграда 90кв.м.,сграда №6-канцеларии и портал с площ от 57.50кв.м. /изцяло заварена сграда/, сграда №7-дърводелска работилница с площ от 360кв.м. /изцяло заварена сграда/ и сграда №8-склад за готова продукция и материали с площ от 396кв.м. с пристройка към него от 60кв.м.-общо 456кв.м. /изцяло заварена сграда/, посочени под тези номера на скицата на в.л.,а в останалата част въззивното решение е оставено в сила. Поддържа се наличие на основание ма отмяна по чл.303,ал.1,т.1ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Ц. к. с. и. становище,че молбата е неоснователна,тъй като представеното с нея писмено доказателство е ирелевантно за изхода на спора ,няма да има съществено значение за делото,тъй като не би довело до друг извод за основателността на предявения иск и е могло да бъде представено до приключване на производството. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от “О”ООД молба за отмяна,приема следното: С решение №425/13.07.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №6247/2007г. след отмяна на решението на въззивния съд по реда на чл.218и,ал.1 ГПК/отм./ предявеният от ЦКС ревандикационен иск е уважен,поради което следва да се приеме,че молбата е подадена срещу влязло в сила решение,с което спорът между страните е разрешен по същество. С молбата е представено писмено доказателство-Акт за държавна собственост №/22.04.1963г. с отбелязване,че завереният препис е издаден от Община С. на 09.10.2009г. Молбата е подадена на 13.10.2009г.,т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК срок, с оглед на което настоящият състав приема, че същата следва да бъде допусната до разглеждане като подадена в срок от надлежно легитимирана страна. Наведените в отговора на ответника доводи касаят основателността на молбата ,а не нейната допустимост,поради което в производството по чл.307 ГПК не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение