Решение № 2936 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 971/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ” ЕООД, ЕИК 175437997, подадена от процесуалния представител адв. Бърчев, против решение № 40324/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7474/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на административния съд по приложението на ЗДДС с твърдения за безкритично възприемане на констатациите на приходната администрация да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит само поради липса на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика „Валдмън Техникс“ ЕООД. Поддържа че при ревизията са представени писмени доказателства - фактури, приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки и др., удостоверяващи извършените услуги и техните конкретни параметри. В подкрепа на защитната позиция отбелязва наличието изпълнени доставки между страните с идентичен предмет през предходни данъчни периоди, които са признати с ревизионен акт (РА) № Р-22221124000084-091-001/07.10.2024 г. Позовава на практиката на Съда на ЕС. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което процесният РА да бъде отменен в обжалваната му пред съда част. Претендира присъждане на деловодни разноски в размер на платената държавна такса за обжалване. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), редовно уведомен, не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание се представлява от юрк. Кирилов, който я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно молба-списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за липсата на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е бил РА № Р-22221124003412-091-001/27.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение № 513/23.05.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12.2023 г. в размер на 13 059,59 лв. - главница и законна лихва в размер на 1 872,12 лв. Фактическите установявания в решението следват процесуалните действия в хода на ревизията, проведена въз основа на заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221124003412-020-001/11.07.2024 г. Предложенията и мотивите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221124003412-092-001/18.12.2024 г. С оглед на констатираните обстоятелства с РА на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 9 ЗДДС по 10 фактури, издадени от „Валдмън Техникс“ ЕООД. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е формирал извод за издаването на акта от компетентените органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в изискуемата форма и съдържание по чл. 120 ДОПК. Посочил е, че към административната преписка са налице доказателства за квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, издали ЗВР, РД и РА. В хода на административното производство не е намерил допуснати съществени процесуални нарушения. По същество първоинстанционният съд е достигнал до заключение за правилно приложение на относимите материални разпоредби с обжалвания РА и е отхвърлил оспорването. В тази насока е взел предвид изискванията на ЗДДС и тълкуването на Директива 2006/112/ЕО от Съда на ЕС по дело С-285/11, дело С-78/12, дело С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11. Изложени са мотиви, според които водещо значение за преценката в случая има обстоятелството, че дружеството-жалбоподател не е подало възражение срещу ревизионния доклад и нито в административното обжалване, нито в съдебната фаза са представени годни нови доказателства, които да опровергаят констатациите в акта. Ангажираните документи при ревизията – фактури и актове за приемане на изпълнени СМР (обр. 19), имат характер на частни свидетелстващи документи и се ползват само с формална доказателствена сила. Същите подпомагат доказването, но не са придружени от задължителни съпътстващи документи, характерни за строително-ремонтната дейност. Поради тази причина не може да се приеме, че събраните доказателства удостоверяват данни за конкретната локация на обектите, използваните материали, транспорт, механизация и действителното изпълнение на доставките с предмет „СМР по акт“. На отделно място в решението е посочено, че представените документи са непълни, несъответващи, а в значителната им част – напълно негодни да установят твърдяната стопанска операция, като жалбоподателят не е оборил фактите относно липсата на кадри, ресурс и разходи у доставчика. Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДС са определени правилно от съда, но релевантните факти и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка. Получателят по доставката - „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ” ЕООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите с издател „Валдмън Техникс“ ЕООД, но за разлика от приетото от решаващия съд в това отношение, от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Елементи извън състава на данъчното предимство в случая подлежат на доказване от страната, която основава възражения върху тях - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Между страните по делото не е спорно, че за процесните доставки са налице фактури от „Валдмън Техникс“ ЕООД, в които е начислен данък по реда на чл. 86 ЗДДС. Към този момент дружеството е регистрирано по ЗДДС като данъчните документи са отразени в отчетните регистри на доставчика и получателя по чл. 124 ЗДДС и СД за ДДС за м. 12.2023 г. В хода на две ревизионни производства – настоящото и по РА № Р-22221124000084-091-001/07.10.2024 г. (посочен в заповед № РД-04-126/22.05.2025 г. на ДД ОДОП София като предпоставка за спиране на административното обжалване в частта по ЗКПО), е установено, че стопанската дейност на „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ПОДОВИ ПОКРИТИЯ” ЕООД е свързана с извършване на строително-монтажни работи на различни обекти, архитектурни и инженерни дейности. Към всяка фактура от ревизираното лице са приложени двустранно подписани актове (обр. 19) с „Валдмън Техникс“ ЕООД за различните видове дейности и работни обекти, тяхното количество, единична цена, обща стойност. Идентични доказателства са представени от доставчика в отговор при насрещната проверка, с придружително писмо вх. № 53-00-1893 от 12.08.2024 г. Настоящата съдебна инстанция споделя аргументите на касатора за реалност на стопанските операции по процесните фактури и за необоснованост на изводите на решаващия съд с оглед на изяснените факти и писмени доказателства. Представената първична документация безспорно е съставена от частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при решаване на делото не само не са кредитирани, но и не са обсъдени в конкретика неоспорените доказателства от приходната администрация. Първоинстанционният съд е възприел механично твърденията и мотивите на органа по приходите в решение № 513/23.05.2025 г., че фактурите не отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, за описание на доставките единствено като „СМР по акт“ и за отсъствие на задължителни съпътстващи документи, характерни за строително-ремонтната дейност, без да се сочи основанието да бъдат съставени или разполагаеми при ревизираното лице. Така например, във фактура № 10…13/16.12.2023 г. е посочен предмет на сделката „СМР по протокол от 16.12.2023 г. за обект: Производствено помещение Топ Топ Китчън“, като от акта за приемане на изпълнени дейности от същата дата е видно, че в производственото помещение в гр. Перник са извършени дейности по 5 позиции – разкъртване и поправки по основата, полагане на полимербетон, механична подготовка чрез фрезоване и диамантено шлайфане, полагане на акрилатна система, с обща стойност 1 717,40 лв. без ДДС. Аналогични констатации следват по фактура № 10…16/19.12.2023 г. за СМР на обект „Ресторант Капитан Кук гр. София“ с обща стойност 600 лв. без ДДС, по фактура № 10…17/19.12.2023 г. за СМР на обект „Максимум 69 – ж.к. Овча Купел“ – хладилна камера и цех за месопреработка, с обща стойност 549,85 лв. без ДДС, по фактура № 10…8/01.12.2023 г. за СМР на обект „Хотел Кемпински Гранд Арена“ – гр. Банско с обща стойност 592,23 лв. без ДДС и останалите процесни фактури. Получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната кадрова обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са не само цитираните в мотивите решения на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, но и натрупаната след този период преюдициална практика по въпроса - по дело С-18/13, по дело C-281/20 и много други. Съгласно т. 50 и т. 51 от решението по дело С-277/14, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това (вж. решенията по дело C‑285/11, т. 45 и по дело C‑643/11, т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определението по дело C‑33/13, т. 37). По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измамна схема. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с горните съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, в потвърдената му част с решение № 513/23.05.2025 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. При този изход от делото решение № 40324/03.12.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на предявената изрична претенция на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 86,64 евро за внесените държавни такси в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 119,45 лв. за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,