Решение № 4842 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16506/2009 г.

Решение № 4842 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16506/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Кимба - 97 - Димитър Илинчев" - гр. Пловдив срещу решение № 1301/19.10.2009 г. по адм. д. № 144/2009 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 1600801420 от 17.11.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, поправен с РА № 830467/5.12.2008 г., потвърден с Решение № 906 от 29.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив за определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 7788, 69 лв., ведно със законната лихва 5394, 29 лв. и за 2006 г. в размер на 2525,40 лв. и лихви - 577, 33 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив чрез процесуалния представител юрк. Атанасов оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата за определените задължения за 2003 г. и 2006 г. първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното и съдебно оспорване на РА жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА, съответно презумпцията за вярност на същите, с надлежни доказателства в съдебното производство, независимо от дадените в тази насока указания от съда в съдебно заседание, проведено на 19.03.2009 г. Решението в обжалваната част, е правилно. Законосъобразно за ревизираните данъчни периоди, от страна на ревизиращите органи по приходите ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на ДЗЛ, което е осчетоводило суми в размер, надхвърлящ приходите от дейността си като търговец, които не е декларирал в подадените декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), а е извършвал разходи, които за ревизираните финансови години надвишават доходите му. Съдът при задълбочен анализ на всички ангажирани доказателства е разпределил правилно доказателствената тежест между страните, в резултат на което е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, направени в хода на оспорване на РА за получени парични заеми и изплатени печалби от Еврофутбол. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на съда, обосновали извод за недоказаност на твърденията за получени заеми и печалби от Еврофутбол. От данните по делото се установява, че ревизионният акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е издаден при повторна ревизия, след отмяна с решение на ДД "ОУИ" 387/16.05.2008 г. на РА № 16003191/14.03.2008 г. и връщане на преписката за нова ревизия. При извършената ревизия на едноличния търговец е установено, че при воденето на счетоводна с/ка 107, която замества сметка "Каса" кредитните обороти надвишават дебитните, от което е направен извод, че са извършвани касови плащания в установени размери, без да има средства от дейността на търговеца, покриващи ги. Възприето е от данъчния орган обстоятелството, че тези средства имат характер на финансиране на предприятието на едноличния търговец от физическото лице Димитър Илинчев, във връзка с което са изследвани приходите и разходите на ревизираното лице, при което е установено, че разходите надвишават приходите му за 2003 г. и 2006 г. В дадените обяснения от ДЗЛ - декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, ДЗЛ е заявило, че е получил заем от баща си Георги Димитров в размер на 110 000 лв. през 2001 г. По късно, в хода на обжалване на първоначалния РА са поддържани нови твърдения за получен заем от "Либерте" ООД в размер на 70 000 лв. през 2002 г. и печалби от Еврофутбол през 2006 г. При извършването на първоначалната ревизия в писмените си обяснения бащата Г. Димитров е заявил, че не е подписвал договор и не може да представи доказателства за плащане на сумата. В хода на обжалване на РА, жалбоподателят е представил писмен договор за заем и разписка, които са оспорени от данъчния орган като документи съставени в хода на производството. Извършени са насрещни проверки на бащата Г. Димитров, при които е установено липса на финансова възможност на същия за предоставяне на сума в този размер към 2001 г. Установените противоречия между обясненията на бащата Г. Димитров и жалбоподателя, обосновават извод за недоказаност на твърдението за предоставен заем в размер на 110 000 лв. през 2001 г. от бащата на жалбоподателя. В съдебно заседание по делото е разпитан като свидетел братът на жалбоподателя Марин Георгиев Илинчев, който внася нови данни - даване на парите на вноски, 50 000 лв. от които предоставени през 1994 г. Така снетите показания на брата на жалбоподателя съдържат неподдържани от жалбоподателя твърдения за нов факт: предоставяне на 50 000 лв. от баща им през 1994 г. като част от заема. Това твърдение е в противоречие с твърденията на жалбоподателя, че сумата е получена изцяло през 2001 г. При наличието на противоречиви показания на жалбоподателя, баща му и брат му, липсва конкретно доказан факт, че бащата е предоставил на жалбоподателя през 2001 г. сума в размер на 110 000 лв. Липсват безспорни данни, че сумата е предоставена реално. Правилно съдът, при така установените данни е приел, че при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) не следва да бъде взета предвид сума в размер на 110 000 лв. Във връзка с твърдението, че е получен паричен заем от "Либерте" ООД, данъчните органи са извършили насрещна проверка в офиса на "Либерте" ООД, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-04-800953-2/18.09.2008 г. Не са установени налични документи относно сключването на такъв заем и предоставяне на средствата, както и не е установено наличие на счетоводно отчитане. От данъчното досие на "Либерте" ООД данъчните органи установяват, че липсват подадени годишни данъчни декларации и годишни отчети за периода от 2002 г. до 2007 г. Представено е впоследствие в хода на обжалване на РА копие от баланс на дружеството за 2002 г., в който са отразени предоставени заеми в размер на 82 000 лв. и аналитична разбивка, в която е записано, че е предоставен търговски заем на Д. Илинчев в размер на 70 000 лв. Приети са от съда свидетелски показания на разпитания управител на "Либерте" ООД - Иван Грозданов, който заявява, че е получил в брой сумата 80 000 лв. от Людмилис Антонис, от които е дал в заем на жалбоподателя сумата 70 000 лв. Представен е договор за заем от 23.02.2002 г., ведно с разписка за предаване - получаване на сумата. Съдът правилно е ценил доказателствената сила на оспорените частни документи по чл. 181, ал. 2 от ГПК и е приел, че същите не разполагат с достоверна дата. Не са ангажирани от жалбоподателя в хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред, доказателства относно редовно водено счетоводство на дружеството - заемодател "Либерте" ООД, от което да е видно отразяването на предоставен заем по съответните счетоводни сметки на дружеството. Правилно съдът, при така установените данни е приел, че при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) не следва да бъде взета предвид сума в размер на 70 000 лв. Действително, в действащото законодателство към ревизираните данъчни периоди, средствата, които са получават по договори от заеми не подлежат на деклариране като "доходи" и не са облагаеми доходи по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), но ако лицето е получило такива средства от физически лица е следвало да ги докаже с безспорни за това доказателства в хода на ревизията, за която е бил уведомен, че се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК. След като това не е осъществено в хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред, актът в тази част е законосъобразен, както е приел и първоинстанционния съд. За 2006 г. жалбоподателят в хода на оспорване на РА твърди, че е получил суми от Еврофутбол, за доказване на което представя 20 бр. оригинални фиша от Еврофутбол за 2006 г. на обща стойност 13 857, 50 лв. Разпитаният по делото свидетел Божидар Бояджиев, букмейкър в Еврофутбол не установява представените фишове да са осребрявани в пункта, където той упражнява дейността. Съдът е анализирал разпоредбите на Правила за провеждане на игрите със залагания върху резултати от спортни състезания, организирани от "Еврофутбол" ООД и е обосновал извод, че за изплащане на печалби се представя оригиналната квитанция за потвърждение на залог, която не съдържа име на участник и и по своята правна същност представлява ценна книга на приносител. Притежаването на такива квитанции от жалбоподателя не се установява по делото. Правилно при така установените данни съдът е приел, че не е доказано твърдението за изплатени печалби от Еврофутбол за 2006 г. По изложените съображения решението в обжалваната част, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната дирекция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е неоснователно, тъй като с потвърденото съдебно решение жалбоподателят е осъден да заплати на Д "ОУИ" - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 775 лв., което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не е дължимо за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,