Определение № 50002 от 26.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 467/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на В. Б. М., като баща и законен представител на К. В. М., [дата на раждане], чрез адвокат Я. Х., подадена срещу определение № 266293 от 16.12.2020 г. по ч. гр. д. № 13616/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 189241 от 1.09.2020 г. по гр. д. № 816/2020 г. на Софийски районен съд, с което е върната молбата вх. № 2000386/8.01.2020 г. на К. В. М., действаща чрез своя баща и законен представител В. Б. М., с искане да бъде вписан отказът на молителката от наследството, останало от починалия й дядо В. Б. К., и производството по делото е прекратено.

При постановяване на атакувания пред настоящия съд съдебен акт, за да отхвърли подадената пред него частна жалба, Софийски градски съд е приел, че отказ от наследство от страна на малолетни/непълнолетни лица е недопустим, тъй като представлява разпореждане с правото на наследяване и попада в хипотезата на чл. 130, ал. 4 СК. Визирал е, че правата и интересите на малолетната молителка са гарантирани от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН, като в тази хипотеза не се прилага и срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН.

Жалбоподателката намира атакуваното от нея определение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси, които според жалбоподателката са обусловили решаващите мотиви в определението на Софийски градски съд и по отношение на които са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК;

2. Възможно ли е да бъде извършено приемане на наследството по опис в случаите, когато срокът по чл. 61, ал. 1 ЗН е изтекъл, а наследникът не е извършил формалния акт на приемането, тъй като е обжалвал отказа на съда да впише искането му в специалната книга по чл. 49, ал. 1 ЗН.

С определение № 50 от 15.03.2021 г. настоящият съд е спрял на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК производството по ч. гр. д. № 467/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2021 г.

Тъй като по тълкувателното дело е постановено решение - № 1/23.01.2024 г., производството по ч. гр. дело № 467/2021 г. следва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

По въпросите от изложението атакуваното пред ВКС определение на Софийски градски съд изцяло съответства на визираното по-горе тълкувателно решение, имащо задължителен характер съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С последното е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим; същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно мотивите на решението отказът от наследство представлява отказ от правото на наследяване и е обхванат от приложното поле на забраната на чл. 130, ал. 4 СК, доколкото използваният израз „отказ от права“ включва всякакви права, без изключение, и последицата е нищожност. Отклонение от правилото не е уредено de lege lata. Разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК е неприложима по отношение на отказа от наследство, тъй като изброяването в нея е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените в тази норма. Рисковете, свързани с неблагоприятния състав на наследството, се преодоляват чрез задължителното приемане по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН). Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Задължение за приемане на наследството по опис е установено само по отношение на изрично посочени субекти, когато са призовани към наследяване (чл. 61, ал. 2 ЗН). За лицата, посочени в тази норма, е предвидено, че приемат наследството само по опис, поради което по отношение на тях предвиденият в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок не намира приложение – те могат да приемат наследството по опис и след като този срок е изтекъл. Спрямо тях срокът следва да се счита за преклузивен от момента, в който отпадне причината за недееспособността и те могат да изразяват валидно самостоятелна воля. Възражение за неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН не може да се прави спрямо посочените в ал. 2 лица (мотиви към т. 5 на тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС).

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,