Определение № 1643 от 13.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12317/2025 г.
ВАСШесто отделение13.02.2026 г.докладчик Хайгухи Бодикян
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 36373/05.11.2025 г. по адм. дело № 11346/2025 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на адм. дело № 7838/2025 г. по описа на Административен съд – София- град. ВРЪЩА делото на същия състав на Административен съд – София- град за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. К. Б., чрез адв. Димова, срещу определение № 36373/05.11.2025 г. по адм. дело № 11346/2025 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ), с което на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е спряно производството по делото до приключване на адм. дело № 7838/2025 г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Върховният административен съд, шесто отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. К. Б. срещу Решение № 3305-40-33/08.07.2025 г. на управителя на НОИ, подписано от подуправител на НОИ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане [номер], изх.№ 2113-50-1354#2 от 05.06.2025 г., издадено от ръководителя на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ, като неоснователна. С жалбата е заявено и искане за заплащане на лихва за забава по плащането на полагаемата й се пенсия, изчислена въз основа на действителен осигурителен доход за периода 01.11.2024 г. – 30.06.2025 г., както и искане за заплащане на сумата от 5 000 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние. С определение № 34793/23.10.2025 г. по адм. дело № 7838/2025 г. на АССГ на осн. чл. 210, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК производството по делото е разделено, предвид предявените два отделни иска по чл. 203 от АПК наред с оспорването на решението на управителя на НОИ и различието в предмета на доказване. С молба от 16.10.2025 г. М. Б. оттегля жалбата си срещу Решение № 3305-40-33/08.07.2025 г. на управителя на НОИ, тъй като в хода на съдебното производство по адм. дело № 7838/2025 г., с разпореждане [номер]/01.09.2025 г. на ръководителя на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ е изменен размерът на личната й пенсия като същият е определен в действителен размер, считано от 01.07.2025 г. С определение № 34802/23.10.2025 г., производството по дело № 7838/2025 г. е прекратено и жалбата на М. Б. срещу Решение № 3305-40-33/08.07.2025 г. на управителя на НОИ е оставена без разглеждане на основание чл. 159, ал. 4 от АПК. За да спре производството по адм. дело № 11346/2025 г. първоинстанционния съд се е мотивирал с наличието на предпоставки по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, т. е. преюдициален спор. Приел е, че след разделяне на производството по адм. д. № 7838/2025 г. е останал висящ спорът относно законосъобразността на Решение № 3305-40-33/08.07.2025 г. на управителя на НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, което се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Разпоредбата на чл. 206 от АПК постановява, че по искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорването на административния акт, което установява принципната възможност двете производства да се разглеждат поотделно. Нещо повече, ал. 2 на същия член посочва, че разглеждането на делото по иска продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или отмяна на акта. След извършена служебна проверка, настоящият касационен състав установи, че производството по адм. дело № 7838/2025 г., касаещо законосъобразността на оспорения административен акт, е прекратено с определение № 34802/23.10.2025 г. и жалбата е оставена без разглеждане. Причина за прекратяване на делото е оттегляне на жалбата от страна на М. К. Б. поради факта, че в хода на съдебното производство ръководителят на дирекция "Европейски регламенти и международни договори" в НОИ е издал последващо разпореждане, с което разпореждането, предмет на административен контрол, е отменено. За жалбоподателя е налице положителен резултат, които води до отпадане на правния му интерес от оспорване на административния акт. Определение № 34802/23.10.2025 г. на АССГ е обжалвано само в частта за разноските като по жалбата има произнасяне с определение № 476/19.01.2026 г. по адм. дело № 11746/2025 г. по описа на ВАС, шесто отделение, което е окончателно. От изложеното следва, че производството по адм. дело № 7838/2025 г. по описа на АССГ е приключило със стабилен съдебен акт, поради което не са налице пречки за движението на адм. дело № 11346/2025 г. по описа на АССГ досежно искането по чл. 203 от АПК. С оглед установеното, оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от М. Б. искове за заплащане на лихва за забава по плащането на полагаемата й се пенсия, изчислена въз основа на действителен осигурителен доход за периода 01.11.2024 г. – 30.06.2025 г. и за заплащане на сумата от 5 000 евро - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние. По заявената от частния жалбоподател претенция за разноски в настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд, съгласно чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,