Определение № 1868 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2642/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба вх.н. 9975/10.06.2024 г. от ответника по касация „Надзорна агенция подземни съоръжения“ ЕООД с искане за допълване на постановеното по делото определение № 1203 от 04.12.2023 г. по т.д. 2642/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за представляването му по делото от адвокат. Излага, че искане за присъждане на разноски е заявено своевременно от процесуалния представител, както и са представени доказателства за извършването на разхода. Допълва, че причина за подаване на молбата по чл. 248 ГПК е отказа на ОС – Пловдив да издаде изпълнителен лист за сторените от дружеството разноски пред първите две инстанции за представителство срещу длъжника М. М.. Съдът при дължимата съобразно чл. 7, ал. 1 ГПК служебна проверка за допустимостта на извършваните от страните процесуални действия, намира сезиралата го молба по чл. 248 ГПК за недопустима предвид подаването й след установения в закона преклузивен процесуален срок - едномесечен от постановяването на неподлежащия на обжалване съдебен акт - определение № 1203 от 04.12.2023 г. по т.д. 2642/2022 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. Както сочи молителят, определението, чието изменение в частта за разноските иска, е постановено на 04.12.2013 г. Определението не подлежи на обжалване, поради което установеният в закона срок за депозиране на молба по чл. 248 ГПК е едномесечен. Броен от 04.12.2023 г. при спазване правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът изтича на 04.01.2024 г. – присъствен и работен ден. Видно от приложеното извлечение от Системата за сигурно електронно връчване, сезиралата съда молба по чл. 248 ГПК е подадена на 08.06.2024 г. в 17.03 часа – след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, и следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Горният извод на съда не се променя от изложения в молбата мотив за подаването й: че ОС – Пловдив отказвал да издаде изпълнителен лист, доколкото последното съображение е неотносимо към спазването на преклузивния срок, а и за страната е налице уреден друг ред за защита срещу този съдебен акт – чл. 407, ал. 1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение