Определение № 45 от 16.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 121/2009 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С разпореждане № 13/без дата, постановено по нчхд № 29/2009 година по описа на Оряховския районен съд, съдията-докладчик по делото, след като е обосновал основания по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвода си от разглеждане на делото, е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност РС – гр. О. да образува състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано по тъжба на В. Д. В. срещу В. А. Х. и А. М. Х. за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Видно от съдържанието на тъжбата, местоизвършването на инкриминираното деяние е в гр. О., което обвързва компетентността на Оряховския районен съд по правилата на местната подсъдност. Без да има възможност да контролира законосъобразността на направения самоотвод и след като местнокомпетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Видинския районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение