Определение № 5575 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3692/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 159, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс Касаторът П. М. В., от гр. Елхово, действаща чрез процесуалния си представител адв. В.Джондрова, обжалва Определение №360/ 06. 03. 2025г., постановено по адм.д. №114/2025г. по описа на Административен съд – гр. Ямбол. В частната жалба се посочва, че с Определение № 360 по адм. дело № 114/2025 на Административен съд - гр. Ямбол съдът оставя без разглеждане жалба от П. М. В. срещу решението на Длъжностно лице по гражданско състояние в Община Елхово да не приеме и да не заведе с входящ номер пристигнала на гише и в работно време на 28.01.2025г. декларация от 27.01. 2025г. за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа /чл. 65 СК/ от лицето З. Х. Ч., роден на [дата]. в гр. Бургас, съответно и да не бъде задвижена надлежната процедура, както и че със същия акт съдът прекратява производството по адм. дело № 114/2025 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Излагат се доводи, че на 27.01.2025г. лицето З. Х. Ч., поради неочаквано, сериозно и влошаващо се заболяване с неизвестен изход пожелало да припознае дъщеря си Е. П. М., родена на [дата на раждане] в гр. Елхово, като припознаващият подписал декларация с нотариална заверка на подписа в Окръжна болница - гр. Бургас, като повикал и майката на детето, която да предостави данни от удостоверението за раждане. Посочва се, че поради важността на документа и неизвестния изход на заболяването както припознаващият, така и нотариусът предпочели да не се ползват услугата на Български пощи, а декларацията била предадена на майката, която я представила на гише, в работно време, на 28.01.2025 г. в Община – гр. Елхово. Твърди се, че на 28.01.2025 г. служител от Община Елхово устно отказал да приеме декларацията, да я заведе с входящ номер и да задвижи процедурата, както и че в два поредни дни било отказано писмено да се обоснове неприемането на представената декларация, както и че не бил съставен протокол за постъпило устно искане, тоест, че Община - Елхово отпратила изключително важен документ, пристигнал при тях на гише и на точна дата, без да регистрира по никакъв начин факта, че документът все пак е пристигнал и е бил представен и без мотивирано да разясни защо го отпраща. Накратко, посочва се, че общината отказала да предприеме каквото и да било действие, както и че за случая има и преписка в РУ на МВР - гр. Елхово от 28.01.2025 г. Подчертава се, че след административно обжалване на 10.02.2025 г., община Елхово се обосновала и писмено с писмо от 14.12.2025 г./явна фактическа грешка/, като отново отказала да приеме и заведе документа. Посочва се, че мотивите на служителя от общинската администрация да приеме и регистрира документа и предприеме съответните действия са следните: „ майката не е легитимирана да представи декларацията за припознаване, тъй като трябва да се яви на гише и с нотариално заверено пълномощно от припознаващия, или документът е трябвало просто да пристигне по пощата от името на тежко болния припознаващ. Изтъква се, че общината не посочва изрично и ясно кои разпоредби забраняват на майката да представи декларацията и кои разпоредби налагат нотариално пълномощно при представянето на декларация за припознаване на дете, но допускат пращане по пощата. Уточнява се, че въпросният двоен отказ - от 28. 01.2025г. и от 14. 02.2025г. - на Община Елхово да заведе документа и да задвижи процедура е обжалван пред Административен съд – Ямбол като съдът приел, че жалбата е недопустима на основание чл.159, ал.1, т.1 от АПК. Съдът се е мотивирал, че „ доколкото декларацията за припознаване не е приета и не е регистрирана в община Елхово, то липсва надлежно произнасяне по искането, като не може да бъде формиран и мълчалив отказ, който да е предмет на съдебна проверка, поради което смята, че „ не е налице годен за оспорване административен акт“. Жалбоподателят категорично не се съгласява с горната формулировка. Уточнява, че подадената жалба не е срещу надлежно произнасяне по искането, нито срещу мълчалив отказ, а че пред Административен съд - Ямбол е обжалвано именно самото неприемане и нерегистриране на декларацията за припознаване и неясната мотивировка към това неприемане. Твърди, че в случая има отказ на административния орган да извърши определено действие чл.21, ал.4 от АПК - следователно, има индивидуален административен акт, който акт може да се обжалва пред съд. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че в случая следва да бъде приложен чл. 159, ал.1, т.1 от АПК, който гласи, че: „Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато: 1. актът не подлежи на оспорване.“. Счита, че в конкретния случай е налице отказ на административния орган да извърши определено действие по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, както и бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона тоест бездействие по смисъла на чл.256, ал. 1 - 3 от АПК. Аргументира се, че и в двете описани хипотези законодателят изрично е предвидил оспорването им по реда на АПК. В частната жалба се навеждат доводи за вътрешно противоречие на мотивите, изложени от Административен съд – Ямбол в обжалваното определение, тъй като от една страна твърди, че „не е налице годен за оспорване административен акт“, а от друга страна изтъква като основание чл.159, ал.1, т. 1 от АПК, която разпоредба, за да се приложи, предполага първо наличието на такъв акт. Позовава се на чл.43 от АПК относно това, че административният орган не може да откаже да приеме декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин и с определени средства. С тези доводи П. В. иска от касационната инстанция да отмени оспорваното определение на Административен съд – Ямбол като неправилно и съдът да допусне и разгледа по същество постъпилата жалба срещу община Елхово и да се произнесе по следното: - Легитимирана ли е била майката да представи в общината декларация за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа и ако не, коя разпоредба и забранява това; - Има ли право общината да откаже да приеме декларация за припознаване, представена на гише от майката, поради липса на нотариално заверено пълномощно, въпреки че майката не е произволен чужд човек, а същевременно безпроблемно да приема същия документ по пощата без никакви пълномощни, проверки или удостоверявания; и ако има това право, въз основа на кои разпоредби? Постъпил е писмен отговор от Кмета на Община – гр. Елхово П. Гендов, в който се посочва, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Моли съда да постанови съдебен акт, с който обжалваното определение да бъде оставено в сила - като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение, като прецени доводите на страните, обсъди събраните доказателства, приема от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Определение № 360/06.03.2025г., постановено по адм.д. № 114/ 2025г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. М. В. от гр. Елхово, против Решение на длъжностно лице по гражданско състояние в Община – гр.Елхово да не приеме и да не заведе с входящ номер пристигнала в работно време на 28.01.2025г. Декларация от 27.01.2025г. за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа по чл.65 от СК от лицето З. Х. Ч., депозирана от П. В. и е прекратил производството по адм.д. № 114/2025г. по описа на Административен съд – Ямбол на основание чл.159, ал.1, т.1 от АПК. Със същото определение съдът е изпратил материалите по делото като преписка по подведомственост на компетентния орган в Община-гр. Елхово, съгласно чл.35, ал.3 от Закона за гражданската регистрация за произнасяне по Декларация от 27.01. 2025г. за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа по чл.65 от СК от лицето З. Х. Ч., депозирана от П. М. В.. Административен съд – Ямбол е приел, че депозирана жалба е процесуално недопустима - поради липса на годен за оспорване акт и че са налице основанията, регламентирани в чл.159, ал.1, т.1 от АПК. Мотивирал се е, че доколкото декларацията по чл.65 от СК не е била приета и не е била регистрирана в Община – Елхово, то липсва надлежно произнасяне по искането, а и не може да бъде формиран мълчалив отказ по същото това искане, който отказ да е предмет на съдебна проверка. Съдът е счел, че не е налице годен за оспорване административен акт, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати образуваното административно производство. Същевременно е приел, че компетентно да се произнесе по въпросната декларация по чл.65 от СК е длъжностното лице по гражданско състояние в Община – Елхово, поради което е разпоредил делото да се изпрати по подведомственост на компетентния административен орган. Така постановеното определение е съобщено на П. В. на 10.03.2025г. по електронен път, на посочения електронен адрес за връчване на съдебни книжа. Недоволна от съдебния акт П. В. е упражнила правото си на касационно оспорване, сезирайки на 13.03.2025г. Върховен административен съд с частна жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. Върховният административен съд, трето отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за които оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество, е основателна. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Ямбол е обосновал незаконосъобразен правен извод за наличие на предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК и неправилно е квалифицирал отказа на административния орган да приеме представен му документ/бездействие по приеме и завеждане на представените документи от гражданин пред административен орган/ като липса на акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. В жалбата до Административен съд – Ямбол, и в частната жалба се твърди, че се обжалва отказът на длъжностното лице по гражданско състояние в Община – Елхово да приеме и да заведе с входящ номер пристигнала на гише и в работно време на 28.01.2025г. декларация от 27.01.2025г. за припознаване на дете с нотариална заверка на подписа / чл.65 от СК/ от лицето З. Х. Ч., роден на [дата]. в гр. Бургас, и да бъде задвижена надлежната процедура. Основателни са доводите на касатора, че отказът на общинската администрация да приеме представената на гише, в работно време, декларация, с която се поставя началото на административно производство, по силата на закона - чл.21, ал.4 от АПК - е приравнен на административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Съобразно посочената правна норма - Индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. В конкретния случай неоснователно административният орган е отказал да приеме представени на гише писмени документи и да ги входира, съответно - да започне административно производство по така подадената декларация и това е предметът на конкретното оспорване. Сам по себе си отказът да бъде приет представения документ, да бъде надлежно заведен от длъжностното лице по гражданско състояние препятства гражданинът да упражни своето признато му от закона право и прави невъзможно всякакво развитие на административното производство. Отказът да бъде приета представената декларация за припознаване на дете от общинската администрация представлява незаконосъобразно бездействие да бъде изпълнено едно произтичащо от закона задължение, като това бездействие по силата на закона е приравнено на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Неправилни са изводите на първоинстанционния административен съд, че сме изправени пред хипотезата на чл.159, ал.1, т.1 от АПК тоест, че липса акт, както и че липсва мълчалив отказ, които да могат да бъдат предмет на съдебна проверка по реда на АПК. Жалбоподателката не твърди и не обжалва акт, нито мълчалив отказ на компетентния административен орган, а обжалва действия на административен орган, представляващи фактически отказ да бъде приета представена декларация за припознаване и да бъде задвижена съответната процедура. След като безспорно е установено, че длъжностното лице незаконосъобразно и необосновано е отказало да приеме депозираната писмена декларация за припознаване, то несъмнено е налице бездействие, което е приравнено на подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт и не е налице посоченото от Административен съд – Ямбол основание по чл.159,т.1 от АПК за оставяне на жалбата на П. В. без разглеждане като недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. Като е приел, че липсва годен за оспорване административен акт съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Що се отнася до това, че в кориците на делото се съдържат доказателства за последващо произнасяне от страна на кмета на общината по неприетата декларация за припознаване,последващите актове и действия и бездейдствия на административни органи във връзка с конкретния казус не са предмет на това съдебно производство, поради което и съдът не дължи произнасяне по тях. Водим от изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховен административен съд ,трето отделение и на основание чл. 236 във вр. с чл. 222, ал. 2, АПК, съдът