Решение № 9961 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2011 г.

Решение № 9961 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1292 от 25.07.2011 г., постановено по адм. д. № 137/11 г. Пловдивският административен съд, ХV-ти състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Кипарис 56 - Георги Паунов", представляван от Георги Атанасов Паунов, против ревизионен акт № 161001973 от 01.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с решение № 806 от 04.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 875,54 лв.

С допълнително решение № 1516 от 06.10.2011 г. по същото дело е допусната поправка на явна фактическа грешка, относно ЕИК на търговеца и размера на лихвите за осигурителни задължения за 2008 г.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Атанасов Паунов от гр. Асеновград в качеството му на ЕТ "Кипарис 56 - Георги Паунов", чрез пълномощника му адв. Христо Мандалчев. В същата се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се излагат в допълнителна уточняваща молба. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт. Претендира се заплащане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението си Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Кипарис 56 - Георги Паунов", представляван от Георги Атанасов Паунов, против ревизионен акт № 161001973 от 01.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Пловдив, потвърден с решение № 806 от 04.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 14 643,20 лв. и лихви за забава в размер на 4373,62 лв., както и задължения за осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода 2004 - 2008 г. ведно с лихви за забава. Съдът е описал много подробно и систематично установената фактическа обстановка по време на ревизията - издадените заповеди във връзка с провеждането на ревизията, извършените процесуални действия по събиране на доказателства и резултатите от тях, основанията, които са дали на органа по приходите основание да приеме за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Направена е констатация, че изводът на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е обоснован на събраните по делото доказателства, като възраженията на ответната страна в обратния смисъл се явяват неоснователни. Съдът е направил анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа. Такъв е направен и на представените договори за паричен заем с физически лица за доказване на твърденията на страната за наличие на парични суми, като е прието, че от доказателствата не се установява тези лица да са имали такива парични суми, както и че не е установено реалното предаване на заемните суми като условие за реалност на договора за заем. Отделни мотиви за изложени по отношение на договора за заем, сключен между Тина Димитрова Паунова и "Бътерфлай 2003" - ЕООД. В тази насока е отбелязано, че в съдебното производство жалбоподателят не е доказал, че сумите, които е получил по този договор са същите, което е внесъл в последствие с ПКО в дружеството; че не е установено заемодателката да е разполага с дадената в заем парична сума; че липсват доказателства тази сума да е била предадена. Изложени са и мотиви защо задълженото лице има задължение за осигурителни вноски за обществено и здравно осигуряване.

Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно.

Оплакванията на касатора са изложени в допълнителна молба от 14.11.2011 г. Накратко същите могат да бъдат систематизирани до следното:

• необоснованост на изводите на административния съд относно получените в заем суми от физически лица;

• оскъдност на мотивите на съда и смислова неясност на същите;

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

В хода на ревизията е установено, че за данъчен период 01.01.2007 - 31.12.2007 г. са налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, което е довело до провеждане на ревизията по особения ред. За опровергаване на констатациите, че е налице несъответствие между приходите и разходите в размер на 58 243,26 лв., ревизираното лице е изложило доводи и ангажирало доказателства, че е получило заеми от физически лица. Представените в тази насока доказателства и изложените доводи от страната са подробно обсъдени от първоинстанционния съд /стр. 11 от решението/, поради което оплакването, че мотивите са кратки и смислово неясни не съответства на фактите по делото. Съдът е обосновал изводите си защо приема за верни и необорени констатациите на ревизионния акт в тази му част, като същите се споделят и от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Верни и обосновани са и изводите на решаващия съд по отношение на заема предоставен от Тина Димитрова Паунова, като те с нищо не се променят с представения като доказателство пред настоящата инстанция протокол № 1103194 от 01.03.2011 г. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че както по отношение на физическите лица-заемодатели, така и по отношение на ревизираното физическо лице, органът по приходите не имал правомощия да извършва проверки преди ревизирания период. С оглед характера на договора на заем и предвид начина на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е напълно логично и обосновано органът по приходите да установи дали заемодателите са притежавали в държане сумите, които са предоставили заем, съответно да установи какво имущество е притежавало лицето преди данъчния период, предмет на ревизията. Останалата част от оплаквания, развити в касационната жалба касаят обжалвания ревизионен акт и не следва да бъдат обсъждани, доколкото предмет на обжалване в настоящето производство е решението на първоинстанционния съд - чл. 208 от АПК.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,