Определение № 272 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2276/2015 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. П. от [населено място] срещу определение №819 на Окръжен съд-Варна, постановено на 10.03.2015г. по в.ч.гр.д.№458/2015г., с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение №683/15.01.2015г., постановено по гр.д.№13778/2014г. на РС-Варна, ХХХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото поради родова неподсъдност на делото пред районния съд с оглед цената на един от предявените обективно съединени искове /иска по чл.109 ЗС/ и делото е изпратено на родово компетентния съд-Окръжен съд-Варна. В обжалваното определение е прието, че искът по чл.109 ЗС е иск за собственост по смисъла на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, че този иск е оценяем и цената му се определя по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК от данъчната оценка на имота, също както при ревандикационния иск и при установителния иск за собственост и тъй като в случая данъчната оценка на апартамента на предявилото иска лице е над 50000лв., това обуславя извода, че делото е родово подсъдно на окръжния съд. По въпроса как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС е налице противоречива практика, като с разпореждане на председателя на ВКС е образувано производство по тълк.д.№4/2014г. на ОСГК. Поради това и по аргумент от чл.292 ГПК настоящият състав приема, че производството по настоящето дело следва да бъде спряно до произнасянето на ОСГК на ВКС по поставения въпрос. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение