Определение № 21 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 166/2015 г.

Производството е образувано по молба на Н. В. Т., В. И. К., Р. И. В., Л. К. П., К. В. Г., А. В. Т., И. Б. Н., М. Б. Н., И. М. Л., В. М. В., Р. М. Н., Й. К. Д., С. Г. К., Е. М. Л., В. Д. И. чрез пълномощник адв. К. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 182 от 09.07.2013 г. по гр. дело № 780/2012 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 312 от 15.06.2012 г. по гр. дело № 3840/2011 г. на Районен съд - Перник. Твърди се, че е налице нов факт и писмени доказателства, с които молителите не са били в състояние да се снабдят своевременно пред въззивната инстанция. Твърди се още, че с решение № 5/18.03.2014 г. по гр. д. № 4916/2013 г. на Районен съд – Перник била прогласена нищожността на решение № 04000/29.06.1999 г. на ОСЗ-гр. П., на което било основано влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна е подадена в сроковете по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по съдържание отговоря на изискванията по чл. 306, ал. 1 ГПК, връчен е препис на насрещната страна, внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице изискванията за разглеждането й по същество. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ г. о.