Определение № 5900 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5226/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Л. С. Г. от гр. Варна, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Ц. Левашка, против определение № 3666/ 01.04.2025г по адм.д.№ 168 по описа за 2025г на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу експертно решение (ЕР) № 92453/153/19.12.2024г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и е прекратено производството по делото. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на определението като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата. Частният жалбоподател сочи, че едва след завеждане на делото ответникът се е произнесъл с ново решение по своя инициатива и с този акт признава, че действителното правно положение съответства на твърдяното в жалбата срещу първия акт. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания за произнасяне по направените искания и присъждане на разноски, за което първоинстанционният съд да даде указания за представяне на списък. Ответникът НЕЛК не изразява становище по частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Л. С. Г. от гр. Варна против ЕР №92453/153/19.12.2024г. на НЕЛК и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. От фактическа страна е прието, че в изпратената на съда административна преписка се съдържа ЕР № 90507-32/11.03.2025г. на НЕЛК София. С него е отменено ЕР на ТЕЛК, отменено е обжалваното пред Административен съд-Варна ЕР на НЕЛК от 19.12.2024г., като са отстранени технически грешки по т. 5.3 да се чете "с чужда помощ, по т. 11.2 и по т.14 да се чете "100 % неработоспособност ". Съдът приема, че с постановената отмяна административният орган по свой почин е отменил частично свое решение №92453/153/19.12.2024г. в оспорените му части, което е квалифицирал като оттегляне на акта и на основание чл. 159, т. 3 АПК е счел жалбата за недопустима за разглеждане по същество. С прекратителното определение не са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Първоинстанционното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки и липса на процесуални пречки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Процесуална пречка по смисъла на чл.159, т.3 от АПК е оттегляне на оспорения административен акт. Обосновани с доказателствата по делото и съответни на приложимия закон са изводите на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като с процесното ЕР №92453/153/19.12.2024г. на НЕЛК е оттеглено с последващото ЕР № 90507-32/11.03.2025г. Видно от съдържанието на последното, с него изцяло се отменят както ЕР на ТЕЛК № 90495 от 04.07.2024г, така и обжалваното пред Административен съд-Варна ЕР на НЕЛК № 92453/153 от 19.12.2024г. Правилно образуваното съдебно производство е прекратено, тъй като целта, с която е подадена жалба срещу ЕР на НЕЛК – то да бъде отменено, е постигната. Никъде в мотивите на определението съдът не е коментирал липса на правен интерес от оспорването. Всъщност, без значение за преценката относно допустимостта е дали се касае за оттегляне на иска, липса на акт или липса на правен интерес от оспорването. При наличието на всяка от тези предпоставки се стига до един и същ правен резултат – жалбата се оставя без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. В обстоятелствената част на съдебния акт непрецизно е посочено, че ЕР на ТЕЛК е отменено частично (в самото решение е вписано, че се издава ново и само са отстранени очевидни технически грешки в отделни части на предходното), но доколкото мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, не могат бъдат коригирани по реда на инстанционния контрол. Наличието на процесуална пречка за упражняване правото на съдебно оспорване обуславя недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Както се посочи по-горе, обжалваното ЕР на НЕЛК № 92453/153 от 19.12.2024г. не е отменено частично, поради което е неоснователно оплакването на частния жалбоподател, че съдът незаконосъобразно се е десезирал от разглеждане на жалбата против това ЕР в останалата част. Тъй като решаващият съд не се е произнесъл по направеното още с жалбата против ЕР на НЕЛК № 92453/153 от 19.12.2024г искане от Л. С. Г. за присъждане на разноски, подадената от него частна жалба с оплаквания за неправилно приложение на чл.143, ал.2 от АПК следва да се разглежда като искане по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК за допълване на определението. Това обуславя изпращането й на Административен съд Варна, който да се произнесе по допустимостта и основателността й. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение