Определение № 5908 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Д. П. С., [ЕГН], срещу Определение № 2351 от 17.03.2026г., постановено по адм.д. 464/2026г. по описа на Административен съд(АС)- Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 13877 от 05.12.2025г. на административен ръководител – председател на Районен съд – Бургас. В жалбата са изложени доводи за неправилност с искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се присъждане на разноски в размер на 20,45 евро за държавна такса и 200 евро – адвокатско възанграждение. Ответникът по частната жалба - административен ръководител – председател на Районен съд – Бургас не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. С обжалваното определение на основание чл.159, т.4 АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С., в качеството му на вещо лице по гр.д.№ 4493/2022г. по описа на РС-Бургас, срещу разпореждане № 13877 от 04.12.2025г. на председателя на РС-Бургас, с което е разпоредено за извършването на съдебно-счетоводна експертиза по гр.д.№ 4493 да му се изплати възнаграждение в размер на 2 789.80 лева. Установено е, че по гр.д. №4493/2022г. по описа на РС – Бургас с докладчик съдия Е. Узунов, е била допусната ССчЕ, чието изготвяне е възложено на вещото лице Д. С., което е представило експертиза ведно с декларация за възнаграждение и разходи общо в размер на 5 889,20 лв. Към постановяване на оспорения съдебен акт, съдебното производство по гр.д. №4493/2022. не е приключило, като не е изслушано вещото лице. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че оспорващият няма правен интерес от оспорването, както и че разпореждане № 13877 от 04.12.2025г. не е адресирано до вещото лице и не е издадено от докладчика по делото, който определя конкретния размер на възнаграждението след изслушване на заключението. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, единствено съдия-докладчика по конкретното дело има правомощието да определи размера на възнаграждението и то след изслушване на вещото лице и приемане на експертизата. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд по приложението на закона към установените факти и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 236 АПК. Редът за назначаване на вещо лице е уреден в чл.195-чл.203 ГПК, а определянето на възнагражденията – в Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Окончателното възнаграждение се определя от органът, възложил експертизата - в случая това е съдът(докладчика) по гр.д. №4493/2022г. по описа на РС – Бургас, който дължи преценка за обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.1 от наредбата. Безспорно е, че в конкретната хипотеза, изготвената от Д. С. експертиза не е изслушана и докладчика не се е произнесъл по определяне на окончателното възнаграждение, поради което правилно е обоснован извод за липсата на правен интерес от оспорването, а съгласно чл.159,т.4 АПК липсата на правен интерес обуславя недопустимост на подадената жалба. Следва да се посочи, че вещото лице не е страна по делото, а участник, който подпомага дейността на съда, поради което в наредбата не е предвидена възможност за обжалване на разпореждането на органа, назначил експертизата, с което се отказва изплащане на възнаграждение или същото се намалява, като се изисква само мотивиране на корекциите. С оглед изложеното, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,