Определение № 111 от 16.02.2015 г. на ВКС по д. № 773/2015 г.

Постъпила е молба от С. А. чрез пълномощника адв. С., за спиране на изпълнението по изп. дело №1307/11 г. на ЧСИ М. М., с район на действие ОС Р.. Изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист за парично вземане, издаден на осн. чл.417 и 418 ГПК, а Русенски ОС като въззивна инстанция по гр.д. №1011/12 г. е отхвърлил предявеният по реда на чл.422 ГПК срещу молителката установителен иск за вземането по заповедта. ВКС на РБ намира, че не е компетентен да се произнесе по молбата – искането за спиране не е заявено по реда на чл.282 ГПК, защото молителката не е жалбоподател и няма интерес да обжалва въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният срещу нея установителен иск за парично вземане. В съдебната практика се приема, че длъжникът може да поиска спиране на незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК и след срока по чл.420, ал.2 ГПК пред съда в исковото производство, което е продължение на заповедното, при условията на чл.432, ал.1, т.1, вр. с чл.245, ал.1 и 2 ГПК; заповедта за незабавно изпълнение се приравнява по правни последици на предварително изпълняемо съдебно решение/ в този см. напр. опр. по ч.гр.д. №1475/14 г. на АС – София/. По така заявеното искане е компетентен да се произнесе съдът, отменил първоинстанционното решение и отхвърлил иска за вземането по предварително изпълнявания акт /опр. по ч.гр.д. №48/09 г. и по ч.гр.д. №477/10 г. на ВКС, четвърто г.о./ или в случая Русенски окръжен съд Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение