Определение № 676 от 18.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 2851/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Ч. против протоколно определение от 28.09.2015г. по гр. д. № 3576/2013г., на Апелативен съд – София, в частта, с която е оставил без уважение исканията на ищеца за отвод на съдебния състав и за извършване на преюдициално запитване. Частният жалбоподатеи сочи, че определението е неправилно и моли да бъде отменено по съображения, подробно изложени в жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите, приема следното: Частната жалба е недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Определенията, с които се оставят без уважение исканията за отвод на съдебния състав и за извършване на преюдициално запитване, не са от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не са преграждащи изхода на спора, като липсва и призна по силата на изрична разпоредба обжалваемост на този вид определения. Нещо повече, съгласно изричната разпоредба на чл.629, ал.2 ГПК, определението на съда, чието решение подлежи на обжалване, какъвто е и настоящият случай, с което не се уважава молба за отправяне на преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Единственото определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на частните жалби, с което молбата за отвод се оставя без уважение, е определението, с което се отказва отвод от съдията – докладчик по дело по несъстоятелност, съгласно чл.634б, ал.3 ТЗ. Правилото е установено с оглед спецификата на производството по несъстоятелност, поради което не може да се тълкува разширително или по аналогия на закона. Предвид изложеното, частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд