Определение № 1 от 05.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4581/2021 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 260965 от 05.05.2021г. от Б. Д. Е., подадена чрез процесуалния представител адв. Д. за отмяна на влязло в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год., с което е отменено решение №1889/18.07.2018год., на Софийския апелативен съд, постановено по гр.дело №4447/2017год., 10-ти състав, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр. последно ЗЗД във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД, като вместо него е постановено друго, с което е признато за установено в отношенията между Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А./ починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че договор за покупко- продажба на недвижим имот от 26.03.2010год., извършен с нот. акт №68, т.І, рег.№1066, дело №60/2020год. на нотариус, вписан под номер 63 в регистъра на НК, район на действие-Районен съд Перник, вписан в службата по вписвания с рег.№773 на 26.03.2020год., акт№66, том ІІІ, дело №407/2010год., с който С. Л. А., Д. М. А. са прехвърлили на Б. Д. Е. правото на собственост на недвижим имот, представляващ апартамент №11, находящ се в [населено място], [улица],[жилищен адрес] ведно избено помещение №5, с площ от 10,29кв.м. и таванско помещение с площ от 8.75кв.м., ведно с 6,437 ид..ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45 000лв. е нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи по договора. С решението на основание чл.17, ал.1 ЗЗД е прието за установено по отношение на Д. С. М., Ю. М. И., С. Л. А., Д. М. А./ починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е., че по горепосочения договор за покупко- продажба на недвижим имот от 26.03.2010год., действителните купувачи са Д. С. М. и Ю. М. И., а не Б. Д. Е.. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Иска се отмяна на влязло в сила решение №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год., както и на решението на първоинстанционния съд по делото, а именно решение №43 от 15.02.2017год. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.дело 872/2015год. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание и които смята, че са нови писмени доказателства. Молителят сочи, че се е снабдил с тях на 10.02.2021год., когато брокерката по оспорвата сделка Ж. К./свидетел по делото/ след разчистване на архивите й му е предоставила оригинал на предварителен договор от 26.02.2010год., сключен между молителя и продавачите на процесния недвижим имот. Твърди, че не е разполагал с екземпляр от този договор, тъй като цялата документация е била при ищцата Д. М., която е била и адвокат по сделката, а ответницата С. А. е отрекла сключването на предварителен договор с молителя, като купувач поради което не е изискан от нея. Представя се и нотариална покана с рег.№362, том І, акт.4 на нотариус А. Ц., с рег.№576, с район на действие РС Брезник, изпратена от продавачите Д. и С. Алексови до молителя, съдържаща изявление за разваляне на предварителния договор от 26.02.2010год. за продажба на недвижимия имот и със заверен препис от която се е снабдил след като му е предадена на 17.02.2021год. Твърди, че не е могъл да я представи по делото защото всички документи по сделката са била при ищцата, като негов адвокат. Излага съображения, че едва сега е станало възможно да се снабди с посочените доказателства, които смята, че са нови и от съществено значение за спора. Ответниците по молбата Д. С. М. и Ю. М. И., чрез адв.М. в отговор изразяват становище за недопустимост на молбата като подадена след срока, а по същество я оспорват като неоснователна, тъй като представените доказателства-предварителен договор и нотариална покана за развалянето му представляват индиция, че продавачите не са имали намерение да продадат недвижимия имот на молителя и сделката е нищожна поради извършена персонална симулация. Претендират разноски. Ответниците по молбата С. Л. А. и В. Д. Т. не са заявили становище по нея. Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. при данните по делото намира следното: С молбата се иска отмяна на решение на ВКС №10 от 13.02.2020год. на ВКС, IV-то г.о., постановено по гр.дело №939/2019год, с което е решен спорът по същество и което решение, като влязло в сила и окончателно подлежи на отмяна. Не подлежи на отмяна решение №43 от 15.02.2017год. на Пернишкия окръжен съд, по гр.дело №872/2015год., тъй като същото е първоинстанционно такова, което е отменено от въззивния съд- САС. Молбата е подадена от легитимирано лице – страна по делото и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от момента, в който молителят твърди, че се е снабдил с новите писмени доказателства, като преценката дали са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и от значение ли са за спора, следва да се направи в производството по разглеждане на молбата. Предвид гореизложеното молбата се явява процесуално допустима и редовна, т.е. налице са предпоставките за разглеждането й в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. По искането за приемане на представените с молбата за отмяна писмени доказателства, съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.