Определение № 591 от 03.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Д. П., чрез процесуалния представител адв. Х. П., против определение № 22 от 05.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2931/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на частната жалбоподателка за допълване на постановеното по същото дело решение № 1003 от 05.07.2022 г. Жалбоподателката изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при установените данни по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Софийският апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявен от Р. Д. П. против „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на произтичащи от договор за кредит от 22.10.2008 г. вземания на „ Банка ДСК“ АД – предмет на влязла в сила заповед за изпълнение по член 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 37391/2013 г. на Софийски районен съд, поради погасяването им по давност с оглед липсата на редовно извършени по искане на банката-взискател изпълнителни действия в изпълнителното производство по изп. д. № 564/2020 г., образувано след прекратяване на изп. д.№ 860/2015 г., двете по описа на ЧСИ Г. Д.. В условия на евентуалност е поискано установяването на недължимост на сумата от 183,24 евро – заемна такса, основанието за която е определение от 06.10.2016 г. по ч. гр. д. № 4522/2016 г. на Софийски градски съд, както и на договорна лихва в размер от 5087,88 евро, тъй като е начислена за период, следващ обявяването на кредита за предсрочно изискуем съобразно разясненията по т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С решението, чието допълване е поискано, Софийският апелативен съд е потвърдил решение № 265257 от 06.08.2021 г. по гр. д. № 2476/2021 г. на Софийски градски съд, с което предявеният иск е отхвърлен. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на ищцата за допълване на постановеното решение с изрично произнасяне по заявените от нея „евентуални искове“ за недължимост на сумите на посочените от нея основания по съображения, че непроизнасянето от първоинстанционния съд по тези оспорвания в диспозитив изключва правомощието на въззивната инстанция да ги разгледа като претенции, съединени с иска за несъществуване на вземанията поради погасяване по давност. Прието е, че с произнасянето по иска за несъществуване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение на основание погасяването им по давност е изчерпан предметът на делото. Изложени са и допълнителни съображения на въззивния съд. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Допълване на съдебния акт от съда по реда на чл. 250 ГПК се допуска, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а не по доводите на страната. Твърденията за непроизнасяне на съда по аргументи на страната са оплаквания, с които същата страна се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл. 250 ГПК, нямащо за предмет въпроси относно правилността на съдебния акт. Предмет на отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Правните изводи на съда са съобразени с предмета на настоящото дело, както и със заявените от ищцата доводи за недължимост на процесните вземания по заповедта за изпълнение, които са били счетени за неоснователни от решаващия състав на САС. С решението си по същество въззивният съд се е произнесъл по цялото заявено искане и молбата по чл. 250 ГПК правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение