Определение № 4126 от 11.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3644/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу определение № 2109/09.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 282/22г. от състав на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й от 01.06.2022г. за освобождаване от държавна такса за касационно обжалване на постановено по делото определение от 16.03.2022г. Жалбоподателката С. иска отмяна на обжалваното определение като недопустимо и незаконосъобразно. Заявява, че съдът служебно е следвало да провери нужните му данни. Върховният касационен съд в настоящия състав, след преценка на данните по делото, намира частната жалба за неоснователна. Жалбоподателката е ответник по осъдителни искове, предмет на гр.д. № 1249/2021г., СГС, І-21 състав, по което е предявила насрещна искова претенция. Искала е да бъде освободена от заплащане на държавна такса по две частни жалби, насочени срещу определения на първостепенния съд, за което са й давани указания да представи декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК. Тези указания не изпълнявани. С определение № 760/16.03.2022г. на САС, 7 състав по ч.гр.д.№ 282/2022г. е оставена без уважение частна жалба на С. срещу отказа на първостепенния съд да я освободи от задължението за заплащане на държавна такса по частните жалби. По постъпилата срещу определението на САС от 16.03.2022г. частна жалба С. е поискала отново да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса за обжалването му пред ВКС. Дадени са й указания от администриращия съд от 02.06.2022г. за представяне на доказателства във връзка с искането в седмичен срок от съобщението. Разпореждането от 02.06.2022г. е връчено лично на С. на 29.06.2022г. В указания срок и впоследствие то не е изпълнено. Мотивиран от неизпълнението, съставът на САС е постановил атакуваното понастоящем определение. Същото е правилно. За да прецени дали искането за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса е основателно, съдът следва да формира извод дали страната разполага с достатъчно средства за изпълнение на това задължение. Този извод предполага отчитане на обстоятелствата по чл. 83, ал.2 т.1 - 7 ГПК, които следва да бъдат заявени от страната, направила искането за освобождаване, а не се изследват по служебен път от съда. Отказвайки да изпълни предоставената й възможност като представи декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК, жалбоподателката е възпрепятствала формирането на релевантния за искането й извод, поради което същото правилно не е уважено. Мотивиран от изложеното, съдът