Определение № 664 от 04.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1787/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Металик” АД срещу определение №182 от 23.04.2019 г. по в.т.д.№686/2017 г. на АС Пловдив, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено определение №116 от 14.03.2019 г. по в.т.д.№686/2017 г. на АС Пловдив, като „Металик” АД е осъдено да заплати на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД сумата от 42 037.79 лв. разноски. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението. Посочва се, че към момента на завеждане на иска по чл.694 от ТЗ от „Металик” АД срещу „Ремотекс Раднево” ЕАД и „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД за установяване несъществуване на вземане на „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД в размер на 659 449.56 лв. /предметът на който иск е идентичен с част от предмета на осъдителен иск, по който е било образувано производство по гр.д.№87/2015 г. на ОС Стара Загора, възобновено по реда на чл.637 от ТЗ/, за ищеца е съществувал правен интерес от предявяването му, като ответникът е дал повод за завеждането на иска по чл.694 от ТЗ, а тъй като впоследствие са настъпили нови факти, независещи от поведението на ищеца – влизане в сила на решението по осъдителния иск, разноските на ответника следва да останат в негова тежест. Ответникът по частната жалба - „ТЕЦ Марица Изток 2” ЕАД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, с което е допълнено в частта за разноските, определение за прекратяване на производството поради направен отказ от иска по чл.694 от ТЗ, въззивният съд е приел, че искането за присъждане на направените от ответника разноски в производството пред двете инстанции, е направено своевременно и тъй като същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.78, ал.4 от ГПК е осъдил ищеца да ги заплати. Определението е правилно. Константна е практиката на ВКС, че в отклонение от общото правило на чл.694, ал.1 от ТЗ, висящото производството по осъдителен иск, изключва необходимостта за спорното вземане да бъде предявяван нов установителен иск - положителен или отрицателен, тъй като признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо ще бъде постигнато с влизане в сила на решението по осъдителния иск, което по разпореждане на чл.637, ал.4 от ТЗ ще има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е действието и на влязлото в сила решение по иска по чл.694 от ТЗ, а при наличие на висящо производство по осъдителен иск, предявеният по-късно иск по чл.694 от ТЗ е недопустим, при условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Тъй като в случая, преди завеждане на иска по чл.694 от ТЗ, производството по гр.д.№87/2015 г. на ОС Стара Загора е било висящо, а предметът на двете дела е бил идентичен, единствената причина за завеждане на иска по чл.694 от ТЗ и образуване на съдебното производство /прекратено впоследствие поради отказ от иска/, е ищецът, респективно не са налице каквито и да е било новонастъпили обстоятелства /независещи от ищеца, а от ответника/, които да са станали причина за предприемане от ищеца на процесуални действия по отказ от иска. С оглед изложеното на основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените в производството по чл.694 от ТЗ разноски, до какъвто извод е стигнал и въззивния съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение