Определение № 18 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5842/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1096 от 27.05.15г. по гр.д.№ 3700/2014г. на Софийския апелативен съд е отменено решението от 25.07.2014г. по гр.д.№1347/08г. на Софийски градски съд, І-4 ГО, и е отхвърлен предявеният от А. С. В. срещу С. В. С. иск по чл.21 ал.1 от СК (отм. ДВ бр. 59/20.07.2007г.) за признаване за установено, че процесните имоти, придобити по време на брака, са лична собственост на А. С. В.. Отхвърлен е и предявеният от А. С. В. срещу С. В. С., при условията на евентуалност, иск по чл. 28, ал. 3 СК /отм./ за определяне на по-голям дял в размер на 85/100 ид. части за А. С. В. от общото имущество. По главния иск въззивният съд е приел, че сключеното между страните споразумение при прекратяване на брака им препятства възможността решените с него имуществени въпроси да бъдат пререшавани в друг процес, докато по предвидения законов ред не бъде евентуално изменено, прекратено, развалено или отменено. По отношение на имуществата, придобити по време на брака чрез възмезден придобивен способ, изразената в споразумението по чл.99, ал.3 СК /отм./ воля обвързва страните по въпросите, свързани с имуществените им отношения, вкл. относно наличието на съсобственост между тях и размера на притежаваните след прекратяване на СИО дялове. Споразумението има характер на съдебна спогодба, с която страните могат да уговорят различни дялове в съсобствеността или да бъде призната изключителната собственост на единия от тях върху дадени недвижими имоти, но доколкото в конкретния случай подобна уговорка не съществува, то следва да се приложи презумпцията за съвместен принос, заложена в чл. 19, ал.3 СК /отм./, поради което дяловете на съпрузите да се считат за равни. С влизане в сила на бракоразводното решение, респ. на одобреното споразумение, е формирана сила на пресъдено нещо между страните по делото относно имуществените въпроси между тях, което препятства възможността да се търси пререшаването им. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца А. С. В.. Един от въпросите, които се поставят в изложението към касационната жалба, е за това какъв е характерът на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ и дали решението, с което се утвърждава това споразумение, има сила на присъдено нещо по отношение на имуществените въпроси между бившите съпрузи. Настоящият състав приема, че поставеният въпрос е свързан с въпроса, по който е образувано тълкувателно дело №3/2015г. на ОСГК на ВКС: Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК 1985г /отм/, респ. чл. 23, ал. 2 СК. Ето защо производството по касационната жалба трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 292 от ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т. д. №3 по описа за 2015г. на ОСГК на ВКС. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение