Определение № 112 от 16.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 950/2019 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – гр. Свиленград с определение от 12.09.2019 г. по а.н.д. № 535/2019 г. В писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура изразява мнение, че делото, на основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН е подсъдно на Районен съд – гр. Момчилград, тъй като там е започнало осъществяването на административното нарушение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: В Районен съд – гр. Кърджали е било образувано а.н.д. № 746/2019 г. по жалба от „фирма“ - [населено място], против НП № 29-0000128/20.06.2019г. на началника на ОО“АА“-Кърджали. С определение № 264 от 06.08.2019г., постановено по горепосоченото дело, съдът е прекратил производството и позовавайки се на чл.59, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 42, ал.2 от НПК, е изпратил делото на Районен съд – гр. Свиленград по компетентност. Въз основа на това пред Районен съд – гр. Свиленград е било образувано а.н.д. № 535/2019 г., производството по което с определение от 12.09.2019 г., е било прекратено и е повдигнат настоящият спор за подсъдност. Съображенията на съда са, че административното нарушение само е било установено в [населено място], а мястото на неговото извършване съвпада в случая с населеното място, откъдето се управлява извършването на търговската дейност на превозвача, а това е [населено място], поради което и мястото на извършването на нарушението е на територията, попадаща в съдебния район на Районен съд- Кърджали. Върховният касационен съд в този си състав намира, че компетентен да се произнесе е именно Районен съд – Свиленград. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено или довършено нарушението. Съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл.42, ал.1 от НПК, при решаване на въпросите за подсъдността се изхожда от обстоятелствената част на АУАН и Наказателното постановление по същия начин, както би следвало да процедира съда и в случаите на внесен за разглеждане обвинителен акт. Като място на извършване на констатираното административно нарушение е отразено, че превозвачът „фирма“ е допуснал, на 03.05.2019г. на ГКПП „граничен пункт“ да се извърши случаен превоз на пътници до страна, която не е член на ЕС. Твърдяното нарушение е било извършено на място, попадащо в съдебния район на Районен съд – Свиленград. Цитираната в определението на Районен съд – Свиленград практика на ВКС не е относима към настоящия казус, тъй като фактическите обстоятелства по цитираното дело не са идентични с обсъжданата проблематика. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение