Определение № 99 от 21.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2222/2018 г.

Производството е по подадена на 04.01.2019г. от Л. Р. Г. и П. Кръстофър Б., граждани на Великобритания молба „за поправка на очевидна фактическа грешка” в постановеното по настоящото дело Определение №446 от 31.10.2018г. в частта за присъдените на молителите - ответници в частното касационно производство разноски. Според молителите, при осъждането на насрещната страна да им заплати разноските за изготвянето на отговора на частната касационна жалба /по която касационното обжалване не е допуснато/, съставът на ВКС е допуснал фактическа неточност, „ като е пропуснато ” да се обозначи, че сторените разноски от 2 850лв. „са без ДДС”. Поддържат, че видно от списъка, приложен към отговора им и фактурата, общата стойност на адвокатското възнаграждение за производството възлиза на 2 850лв. без ДДС. По тези съображения считат, че е допусната очевидна фактическа грешка и искат отстраняването й по реда на чл.247,ал.1 ГПК като бъде уточнено в диспозитива, че сторените от ответниците разноски са в същия размер - 2 850лв. без ДДС или 3 420лв. с ДДС. В писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК” оспорва основателността на искането. Съставът на ВКС счита, че молбата по чл.247,ал.1 ГПК, за подаването на която законът не предвижда преклузивен срок, е неоснователна: С разпоредбата на чл.247,ал.1 ГПК е предоставена възможност на страната да поиска отстраняване на допуснато несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. Не представлява явна фактическа грешка и не може да бъде поправена по реда на чл.247,ал.1 ГПК грешка при формиране на волята му. В случаите когато е допусната грешка при формиране на волята на съда при определяне и посочване на дължимите суми за разноски с оглед изхода на производството, тази грешка подлежи на отстраняване по реда на чл.248 ГПК. В настоящия случай при посочване на сумата 2 850лв., присъдена с диспозитива на молителите, съставът на ВКС не е формирал друга /действителна/ воля, различна от външно изразената. Ако е налице пропуск при посочване на действителния размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, съответно пропуск да бъде посочено дали присъдените разноски включват ДДС, какъвто пропуск самите молители поддържат че е налице, той подлежи на отстраняване по реда на чл.248,ал.1 ГПК чрез искане за изменение на акта в частта за разноските, а не по реда на чл.247,ал.1 ГПК. Молителите не са сезирали съда с искане по чл.248,ал.1 ГПК в преклузивния срок, който е изтекъл на 30.11.2018г. Пропускането на преклузивния срок не може да бъде заобиколено чрез искане за защита под формата на отстраняване на очевидна фактическа грешка, каквато в случая не е налице. Насрещната страна не е направила искане за присъждане на разноски за това производство. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о