Определение № 311 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1389/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Ленно” АД, чрез юрискосулт С. В. - М., против определение № 27338 от 20.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 10878/2019 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която след частично уважаване на частната жалба на З. Д. А. е обезсилен за част от вземанията, издадения в полза на „Ленно“ АД, изпълнителен лист от 14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд. В частната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното определение в обжалваната част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Ответникът по жалбата З. Д. А., чрез процесуалния представител адв. Н. Ж., е подал отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. С определение № 27338 от 20.11.2019 г. по ч. гр. д. № 10878/2019 г. на Софийски градски съд след частично уважаване на частната жалба на З. Д. А. е отменено за част от вземанията разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение въз основа на документ от 14.12.2018 г. по ч. гр. д. № 77299/2018 г. по описа на Софийски районен съд, допълнено с разпореждане № 20070/23.01.2019 г. и като последица е обезсилен издадения в полза на „Ленно” АД изпълнителен лист от 14.12.2018 г. /погрешно посочен в определението като изпълнителен лист от 17.01.2019 г./, в частта относно следните вземания: „2 867.68 евро договорна лихва за периода 30.01.2017 г. - 29.11.2018 г., 275.91 евро неустойка за периода 01.03.2017 г. до 06.12.2018 г., разноски в размер на 450 евро по чл. 2.5, б. Б, т. И от договора, неустойка в размер на 750 евро за неизпълнение на обещание за предсрочно погасяване на заема по см. на чл. 2.5, б. Е от договора, такса от 2 703.64 евро за предсрочно погасяване на заема, както й за неустойка в размер на 10 275.91 евро по чл. 2.3 /с и д/ от договора за периода 01.03.2017 г. до 06.12.2018 г.“. Определението се обжалва само в частта, с която е обезсилен изпълнителния лист. Съобразно приетото в т. 8 на тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГКТ на ВКС: „Въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.“ Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната касационна жалба, също следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. При този изход на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по частната касационна жалба се следват сторените по делото разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие, имащ характера на разписка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение