Определение № 3873 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. К., гр. Гоце Делчев, чрез адв. Бончева и мл. адв. Гатов срещу определение №1795/17.10.2024 година на Административен съд гр. Кюстендил по адм.д. № 394/2024 година, с което е върната исковата му молба срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с правно основание чл.2в, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз и производството по делото е прекратено. На първо място твърди, че определението на съда било постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не бил отчетен характерът на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Исковете по чл.2в от ЗОДОВ и по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ били отделни самостоятелни искове, като допустимостта или основателността на един от тях не била обусловена от предявяването или уважаването на другия. Сочи, че според разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ, процесуалния ред по АПК е приложим и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд (ВАС). На следващо място са наведени доводи, че съдът бил тълкувал погрешно предназначението на иска по чл.2в от ЗОДОВ, като водещ до преразглеждане на правен спор. Във връзка с решение от 30.09.2003 година по дело С-224/01 на СЕС сочи, че съдебното производство, образувано по иска имало за цел въз основа на вече събраните в хода на предходното съдебно производство доказателства да прецени дали са спазени нормите и принципите на правото на ЕС. Съдебният процес не целял и не могъл да има за резултат „ревизия“ или отмяна на постановеното съдебно решение на административния съд. На последно място се твърди, че неизпълнението на указанията да се посочи в какво се изразява нарушението на справедливия процес не било основание за прекратяване на съдебното производство, тъй като такива твърдения изначално липсвали в исковата молба. Наведени са доводи, че първата инстанция се е произнеса и мотивирала по обстоятелства, които не са били въведени с исковата молба и са извън предмета на спора. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане по същество от компетентния първоинстанционен съд. Министърът на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България не изразяват становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Предмет на контрол за правилност пред настоящата съдебна инстанция е определение №1795/17.10.2024 година на Административен съд гр. Кюстендил по адм.д. № 394/2024 година, с което е върната исковата молба на И. Л. К., гр. Гоце Делчев, срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с правно основание чл.2в, ал.1 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на ЕС. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че: 1. ищецът не посочва точно и конкретно, в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС – дали в това, че искът му не е бил разгледан справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон и т. н. или че съдът е бил пристрастен или предварително предубеден по отношение на някоя от страните.; 2. чрез подаването на исковата молба се цели ревизия на окончателното решение на Административен съд гр. Благоевград, което е недопустимо да бъде извършено по сочения от ищеца ред.; 3. за да бъде допустим иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ е необходимо, същият да е вероятно основателен и твърдяното нарушение на правото на ЕС да е достатъчно съществено. Намира, че наличието на тези предпоставки в разглеждания казус не се установяват; 4. исковите претенции – така, както са предявени са недопустими, предвид нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според която за да е допустим искът срещу държавата, представлявана от нейните органи, следва да се излагат твърдения за наличието на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, а в случая не се излагат твърдения за наличието на такива.; 5. съгласно нормата на чл.2в от ЗОДОВ не може да се направи извод за това, че за допустимостта на иска не следва да се налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно – твърдение за незаконосъобразен административен акт. Мотивиран е извод, че посочената норма единствено регламентира специален случай на незаконосъобразност - достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като аргумент в тази насока е и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, която препраща към чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Намира, че разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ предвижда съдопроизводствения ред, по който се разглеждат такива искове, но не и предпоставките за тяхната допустимост, които се извличат от чл.1, ал.1 ЗОДОВ. По изложените съображения административният съд намира, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, поради което на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК исковата молба е върната. Така постановеното прекратително определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С разпоредбата на чл.203, ал.3 от АПК и нормата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, приети с изменението, обн. в ДВ, бр. 94 от 2019 г., изрично в националното право се въведе ред за разглеждане на исковете за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, като за допустимостта на такъв иск се предвиди да се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Съюза, установени в практика а Съда на Европейския съюз. С приемането на чл.203, ал.3 от АПК се преодолява ограничението във връзка с допустимостта на иска по чл.204, ал.1 от АПК, която разпоредба въвежда изискване за предварителна отмяна на незаконосъобразния административен акт. В този смисъл проверката за допустимост на иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.1, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се извършва не по отношение на наличието на предпоставките на чл.204 АПК, а спрямо стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, изведени от практиката на СЕС. Извършената преценка, изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, не може да обоснове недопустимост на предявените от К. искове, защото на първо място непосочването на незаконосъобразен административен акт, от който произтичат вредите, не се явява въпрос от значение за допустимостта на иск за обезщетения на вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. На следващо място дали твърдените незаконосъобразности действително са такива или не, дали претендираните вреди произтичат от тях и дали същите съставляват достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС е въпрос по същество, а не на допустимост на иска. Положителните предпоставки за упражняване правото на иск, в случая, са посочване на фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението, както и коя норма от правото на ЕС е нарушена. В конкретния случай, видно от съдържанието на исковата молба и допълнителната уточняваща молба, ищецът е очертал фактите, на които основава исковите си претенции, както и съответно, в какво се състои петитума. С това е изпълнил дадените от АС гр. Благоевград с определение № 962/28.03.2024 година по адм.д. № 251/2024 година указания. Ако съдът счита, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани следва да даде конкретни указания за отстраняване на констатираните пороци. Твърденията за допуснати съществени нарушения на правото на ЕС представляват фактическите основания на иска, които подлежат на доказване от страна на ищеца. По изложените съображения определението на АС гр. Кюстендил следва да бъде отменено, а делото върнато за процедиране на исковата молба на И. Л. К., с която се претендират вреди, поради неприлагане на правото на Европейския съюз - чл. 2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. Воден от гореизложеното, съставът на Върховния административен съд