Определение № 8085 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Футболен клуб „Ювентус-95“, със седалище село Малчика, община Левски, чрез адв. М. Ангелова, срещу определение № 131 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 938/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е оставена без разглеждане жалбата на клуба против решение № 405 от 03.12.2025г. на Общински съвет - Левски, както и искането на клуба за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на същото решение на Общински съвет - Левски. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат се аргументите, развити в жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционния съд. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Общински съвет Левски не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Плевен е образувано по жалба на ФК „Ювентус-95“, с. Малчика против Решение № 405 от 03.12.2025г. на Общински съвет Левски, с което е прегласувано върнато от Областния управител на област Плевен Решение №384 от 21.11.2025г. С първоначалното решение ОбС Левски е дал съгласие да бъде отпуснат безлихвен заем на ОФК „Левски-2007“ в размер на 34 500 лева, който да бъде погасен от субсидията за 2025г. На основание чл.60, ал.1 от АПК от АО е допуснато предварително изпълнение на решението. На същата сесия на общинския съвет били приети още шест решения за отпускане на безлихвени заеми на други спортни клубове, сред тях и на ФК „Ювентус-95“ по решение № 402/03.12.2025г. С обжалваното определение № 131 от 13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 938/2025 г., административният съд е оставил подадената жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Оставил е без разглеждане и искането за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на решението. За да постанови този резултат съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет, тъй като то не засяга негови права, свободи или законни интереси, нито му въвежда задължения. Приел е още, че при липсата на право на жалба, оспорващият не разполага и с право на оспорване на допуснатото от органа предварително изпълнение на решението по реда на чл.60, ал.1 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Актовете на общинските съвети могат да се оспорват пред съответния административен съд според чл. 45, ал. 3 от ЗМСМА. Следователно в случая не е налице законова забрана за оспорване. Не е налице обаче посоченото изискване на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България оспореният административен акт да засяга подалия жалбата, както правилно е прието в обжалваното определение. Обжалваното пред съда решение на Общински съвет - Левски не рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на жалбоподателя, не му вменява и задължения, при което не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването се явява недопустимо. Частният жалбоподател основава правния си интерес на това, че оспореното решение може да рефлектира върху размера на субсидията, която би получил при бъдещо разпределение на средствата за финансиране на спортните клубове от Общински съвет Левски. Така изведените обстоятелства основават не пряк, а косвен и опосреден интерес, което не е достатъчно да обуслови допустимост на подадената жалба. Оспореното решение не разпределя средства за финансиране на спортните клубове в община Левски. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно за съдебното производство, като съдът е длъжен да следи служебно за наличието на тази предпоставка по време на цялото производство. В случая тази предпоставка не е налице. Правилно съдът е стигнал и до извода, че след като не е доказано правото на жалба срещу подлежащия на оспорване акт, е недопустимо и акцесорното по своя характер искане за спиране на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение