Определение № 8540 от 05.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7506/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Б. Ш. от [населено място], община Сандански, чрез адвокат Й. Н. - Златкова срещу определение № 3862/29.06.2026 г., постановено по адм. дело № 905/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1808-000027/05.05.2026 г., издадена от началника на Районно управление - Монтана, към ОД на МВР – Монтана. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя. Предварителното изпълнение на ЗППАМ № 26-1808-000027/05.05.2026 г. водело до фактическо ограничаване на правото му на труд, гарантирано от Конституцията. Ш. нямал възможност да упражнява друга трудова дейност, тъй като професионалната му квалификация била свързана изцяло с управление на тежкотоварни автомобили. Първоинстанционният съд не направил и правилна преценка на вероятната основателност на жалбата срещу наложената ПАМ, доколкото това също им значение в производството по оспорване предварителното изпълнение на един административен акт, ако са налице основателни съмнения относно наличието на нарушение по ЗДвП, което от своя страна води до налагането на такава мярка. Така съдебният състав на първоинстанционния съд достигнал до неправилния правен извод относно липсата на значителни и трудно поправими вреди и отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на наложената на Г. Ш. принудителна административна мярка по Закон за движение по пътищата. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Благоевград е образувано по жалба на Г. Б. Ш., чрез адв. Й. Н. - Златкова от АК - Благоевград против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1808-000027 от 05.05.2026 г., издадена от Началника на Районно управление - Монтана, към ОД на МВР – Монтана. Със заповедта на Г. Ш., за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.171, т.1, б. “з“, подб. "бб" от ЗДвП била наложена ПАМ – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. С жалбата оспорващият е поискал и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение № 3862/29.06.2026 г., постановено по адм. дело № 905/2026г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдебен състав на съда е отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на наложената ПАМ. За да стигне до правните изводи за неоснователност на искането за спиране, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал.1 и ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е съображения, че релевираните твърдения за затруднения при упражняване на трудовата дейност на Ш., произтичащи от фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС, както и свързаната с това отнемане загуба на трудови доходи безспорно засягат неблагоприятно правната му сфера, но сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице такава значителна или трудно поправима вреда, която да надделява над обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение на мярката. Според съда приложените от Ш. доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Приел е, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1808-000027 от 05.05.2026 г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност като шофьор не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Това, че на Ш. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ и след отнемането на СУМПС е лишен от възможността на упражнява професията си и да реализира доходи не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност на голяма част от нарушенията на Закона за движение по пътищата и ПП на същия, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП, да са с предварително изпълнение по силата на самия закон. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая, дори и да се приеме, че на Ш. би била причинена вреда от невъзможността да извършва трудова дейност, предвид невъзможността му да управлява товарния автомобил, тази вреда не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. В проведеното съдебно производство, както пред първата инстанция, така и пред касационната такава, Ш. не доказва, че конкретните вреди, които търпи от предварителното изпълнение надделяват над защитимия обществен интерес. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата, предвид и решение на СЕС по дело № С-605/23, касационната инстанция приема, че липсват обстоятелства, които да водят към извода за незаконосъобразност на разглежданата мярка. С оглед гореизложеното, правилен е изводът на съда в насока, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв, свързан основно с опазване на живота и здравето на обществото при управление на МПС. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в тази насока искане. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд