Решение № 10416 от 10.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16293/2009 г.

Решение № 10416 от 10.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16293/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград срещу решение № 611 от 30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 406 по описа за 2009 г. на административен съд - Благоевград, с което е отменен АУПОВ № 1 от 02.02.2009 г., издаден на основание чл. 9б, ал. 2 и чл. 24 от ЗМДТ на кмета на община Благоевград, с който са установени допълнителни задължения за ТБО в размер на 93 777,60 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 34 535.43 лв. на "Монца" ООД за периода 01.01.2003 г. - 31.10.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу АУПОВ и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Монца" ООД, чрез процесуалния представител адв. Адриана Парапанова оспорва същата като неоснователна, която е представя писмена защита и прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил АУПОВ № 1 от 02.02.2009 г., издаден на основание чл. 9б, ал. 2 и чл. 24 от ЗМДТ на кмета на община Благоевград, с който са установени допълнителни задължения за ТБО в размер на 93 777,60 лв., ведно с лихвите за забава в размер на 34 535.43 лв. на "Монца" ООД за периода 01.01.2003 г. - 31.10.2008 г. За да го отмени, административният съд - Благоевград е приел, че той е незаконосъобразен, понеже е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно РД е съставен на 2.02.2009 г., като АУПОВ също е съставен на същата дата. Съгласно чл. 117 от ДОПК ревизионният доклад заедно с приложенията към него се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от съставянето му, за да може това лице да направи писмено възражение и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. В случая тази императивна разпоредба е нарушена, като ревизираното лице е било лишено от възможността да представи доказателства, респ. по този начин е ограничено правото му на защита. Това нарушение според съда е самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт. Освен това съдът е приел, че посоченото правно основание за започване на административното производство - чл. 122, ал. 1 от ДОПК е неприложим за процесния спор, понеже тази правна норма се отнася само за установяване на задължения за данъци, но не и за установяването на ТБО. Възприел е тезата, че неправилно административният орган е приел, че дружеството не е представило реални счетоводни данни, което се опровергава от самите доказателства и от приетата по делото ССЧЕ, чието заключение установява по безспорен начин, че горепосоченият търговец е водил правилно счетоводството си и не е допуснал нарушение на ЗСч и счетоводните правила, респ. не е имало основание за провеждане на ревизионно производство и издаване на обжалвания административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. В случая е бил съставен РД по процедурата на чл. 117 от ДОПК, във връзка с развило се ревизионно производство с ревизиран субект същото дружество. Действително посочената процедура е такава, която се явява приложима в ревизионно производство, но няма пречка в производство по издаване на административен акт по реда на чл. 19 и сл. от АПК да бъде приобщен такъв констативен акт като доказателство, в който се съдържат фактическите констатации на административния орган, които от своя страна обуславят преценката за приложимостта на съответните материалноправни норми. Изводът на съда за допуснато съществено нарушение на цит. разпоредба не рефлектира в процесния спор и не накърнява правото на защита на търговското дружество, понеже тези констатации, представляват част от издадения административен акт, не са самостоятелен акт или задължителен в тази му форма акт. Последното се обуславя от възможността за защита на крайния акт АУПОВ чрез обжалване по административен или съдебен ред, както е и направено. Така, че това нарушение не съставлява нарушаване на административнопроизводствените правила, които са уредени в АПК и се явяват приложими в спора, още повече че същите се явяват конкретизирани, поради естеството на задълженията, определяни по ДОПК и съответно тези за ТБО, които също са публични задължения. Изложеното се отнася и по повод втория правен извод на съда. Разпоредбата на чл. 122 от ДОПК предвижда органът по приходите да може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличие на изчерпателно изброените условия по ал. 1 от същата разпоредба. И тук процедурата в случая не се явява приложима, понеже се касае за задължения за ТБО, но доколкото с оглед на чл. 6 от ЗМДТ общината събира местни такси, а кметът по силата на чл. 9б, ал. 3 от с. закон издава актът, който определя по основание и размер ТБО, респ. нейната дължимост или не, такова нарушение също не се явява осъществено. На практика процедурата по чл. 122 и сл. от ДОПК не се явява реализирана. Това се обяснява от посочената в обжалвания акт разпоредба на чл. 24 от АПК, като основание за издаването му и очевидно е че процедурата, която е прилагана е тази по АПК. По тези съображения актът е обжалван и пред областния управител на област Благоевград, който е издал заповед № ОА-746 от 9.04.2009 г. Освен това по силата на чл. 173, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора, каквото произнасяне няма, а то се свежда до правилното определяне по основание и размер на задължението за ТБО, като публично задължение, респ. неговата дължимост или не за проверявания период. В мотивите на съда има изложен довод относно правилността на заключението по ССчЕ, без да има въобще произнасяне по посочените спорни моменти в жалбата, с която е бил сезиран съда. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено, като делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване указанията, дадени в настоящето решение. При този изход от спора, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК за разноските по делото съдът ще се произнесе при новото разглеждане на делото. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,