Определение № 67 от 27.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2018 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на С. Т. К., чрез пълномощника й адв. Л. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 32“г“ от 09.07.1999г. по гр.д. № 25/1998г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е допусната съдебна делба между С. Т. К., И. Н. И. и М. Н. И. на дворно място с площ 273кв.м., съставляващо УПИ III-548, в кв.32 по плана на [населено място] баня, ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда с мансарден етаж, като останали в наследство от Т. С. К., починал на 23.12.1989г. и Д. И. К., починала през 1997г., при квоти 2/8 ид.ч. за С. Т. К. и по 3/8 ид.ч. за И. Н. И. и М. Н. И.. Твърди се, че делбата на имота е извършена и приключила с влязло в сила решение през 2007г. Поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Според молителката са налице нови писмени доказателства, удостоверяващи неустановени в процеса обстоятелства, които имат съществено значение за допускането на делбата, а именно, че съделителите И. Н. И. и М. Н. И. не са наследници на Д. И. К.. Представен е отговор от ответника М. Н. И., чрез пълномощника адв. К. Г., в който се изразява становище за недопустимостта й, поради изтичане на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, респ. за неоснователността й. Ответникът И. Н. И. не взема становище. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира същата за недопустима. Предмет на отмяна е решението по допускане на делбата по гр.д. № 25/1998г. на Казанлъшки районен съд, което е постановено на 09.07.1999г. и е влязло в сила на 28.08.1999г. като необжалвано. Решението по извършване на делбата е влязло в сила на 1.12.2004г. когато е постановено решение № 799 по гр.д. № 436/2004г. на Върховния касационен съд, І г.о. Молбата за отмяна е подадена на 05.02.2018г. Видно от горното, атакуваният съдебен акт по допускане на делбата е влязъл в сила при действието на ГПК от 1952г., сега отменен. При действието на същия процесуален закон е изтекъл пределният едногодишен срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./. за отмяна на влезли в сила решения. След изтичането на този срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт по пътя на извънредния способ за отмяна. Установените в новия процесуален закон - ГПК от 2007г., в сила от 01.03.2008г., правила и срокове за отмяна са неприложими спрямо решения, станали неотменими по преходния процесуален ред. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, с което е прието, че е недопустима молбата за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК от 2007 г., ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл.232, ал.1 ГПК, отм., както е в случая. В полза на ответника М. Н. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 400лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.