Решение № 14105 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2011 г.

Решение № 14105 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Председателя на Общински съвет Стамболийски срещу решение № 601 от 15.04.2011 г. по адм. д. № 2713/2010 г. на Административен съд Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответникът Областен управител на област Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 185 и сл. от АПК, е отменено Решение № 101, взето с протокол № 15/23.11.2010 г., с което е изменено решение № 88, взето с протокол № 14/25.10.2010 г. на Общински съвет Стамболийски, с което е допълнена и изменена Наредба № 1 на Общински съвет при Община Стамболийски за осигуряване и спазване на обществения ред, опазване на обществената собственост, частната собственост и чистотата на територията на Община Стамболийски, като незаконосъобразно, и Общински съвет Стамболийски е осъден да заплати на Областната администрация Пловдив сумата 150.00 лева, направени разноски по делото. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите са обосновани и законосъобразни. Процесното решение на Общинския съвет е прието при допуснати съществени нарушения са административнопроизводствените правила. Не е спазена разпоредбата на чл. 77 от АПК, а и тази на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Изложеното оплакване, свързано с липсата на интернет страница е неоснователно, тъй като липсват доказателства по друг начин да са уведомени заинтересованите лица, които имат право да представят становища, предложения и възражения, които компетентният административен орган е следвало да обсъди заедно с проекта, преди да вземе своето решение. Наред с това, правилно е прието, че е налице противоречие с нормативни актове от по - горна степен, а така също и неяснота, което създава предпоставки за възможно неравно третиране на стопанските субекти и субективна преценка от страна на санкциониращия орган. Направените промени в Наредбата неоправдано утежняват режима за получаване на разрешение за удължено работно време, докато смисълът на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/ е да бъдат контролирани и евентуално санкционирани търговските обекти, но не и да се ограничава извършването на стопанската им дейност или да се създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията между тях, в какъвто смисъл е и европейското законодателство относно свободното движение на стоки, капитали и услуги. Изводът, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, не се променя от представения с касационната жалба, като доказателство, протокол № 27 от 12.11.2010 г. на Комисията по обществен ред и сигурност към Общински съвет Стамболийски. По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение