Определение № 2829 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1789/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Национална лотария“ АД, представено от адв. А. Андонов, срещу определение от 24.01.2024 г. на тричленен състав на осмо отделение на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 7528/2023 г., с което е спряно производството по делото до постановяването на акт по тълкувателно дело № 1/2023 г. на Върховния административен съд. Частният жалбоподател отрича съществуването на възприетите от съда процесуални пречки за надлежното упражняване на правото му на съдебно производство. Твърди неприложимост на посоченото в съдебния акт правно основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и неосъществяване на коректното основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК. Иска отмяна на определението и връщане на делото на постановилия съдебния акт състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По реда и в срока по чл. 232 от АПК насрещната страна по частната жалба – изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по касационни жалби на изпълнителния директор на НАП гр. София и „Национална лотария“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор М. Илиев, подадена чрез пълномощника му адв. Андонов, против решение №3022/04.05.2023 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. д. №2460/2020 г. С оспореното определение съдът е обявил служебно известният му факт за образувано по искане на главния прокурор за тълкуване на Закона за хазарта тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВАС, като е приел, че отговорите на поставения за тълкуване въпрос са от значение за решаването на отнесения пред него правен спор. Съдебното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съдебният акт съдържа указание, че подлежи на обжалване. Частната жалба е недопустима. Определението за спиране на делото е постановено в производство по гл. XIII АПК, в което съдът действа като касационна инстанция. Посоченото в съдебния акт основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неотносимо. По хипотеза в производството за приемане на тълкувателни решения не се решава преюдициален спор, а се отговаря на правен въпрос. Ако отговорът на този въпрос е обуславящ за решаването на отнесения пред съда спор, то касационната съдебна инстанция може да спре производството по висящото дело при образуване на тълкувателно дело на основание чл. 292 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и определението за спиране не подлежи на обжалване. Това разрешение е съобразено с ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС (така и определение № 11410 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм.д. № 11213/2016г.). Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт (вж. чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а приложимостта на ГПК е заради препращането от чл. 144 АПК. По мотивите на соченото тълкувателно решение е ирелевантно кой е инициирал тълкувателното дело и на какво основание: „Искане за издаване на тълкувателно решение могат да правят обаче и други органи (чл. 125 от Закона за съдебната власт - ЗСВ). Когато по тези искания бъде образувано тълкувателно дело пред съответното общо събрание, отделните състави на ВКС са изправени пред хипотеза, идентична с тази по чл. 292 ГПК, доколкото висящият пред тях правен спор е обусловен от въпроса на тълкуване. Поради това и в този случай производството по конкретното дело подлежи на спиране при аналогично приложение на чл. 292 ГПК, но само от състави на ВКС, а не и на съдилищата по същество.“. Недопустимата частна жалба следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство прекратено. Воден от горното и на осн. чл. 215, т. 4 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,