Определение № 2469 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, пред. второ ГПК и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 12832/22.07.2024 г., подадена от М. М. С., чрез процесуалния му пълномощник, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното определение № 1711 от 20.06.2024 г. по т. д. № 120/2024 г. по описа на ВКС, Първо т. о. в частта, с която настоящият молител е осъден да заплати на „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД разноски за водене на делото във въззивната инстанция в размер на 4 000 лв. с ДДС, изразяваща се в грешно посочване, че сумата представлява възнаграждение за изготвяне и подаване на „отговор на КЖ“, а не правилното – „отговор на ВЖ“, както и в грешното изписване на сумата, от която се намалява възнаграждението – „6 594.28 лв. с ДДС“ вместо „7 542 лв. с ДДС“. Със същите мотиви страната иска определението на ВКС да бъде изменено/допълнено в частта за разноските. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, чрез процесуален представител, с изразено становище за неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срок от надлежна страна и е допустима в частта по искането за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. В частта по искането с правно основание чл. 248 ГПК молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С определение № 1711 от 20.06.2024 г. по настоящото дело освен по подадената касационна жалба съставът на ВКС се е произнесъл и по сезиралата го частна жалба от страна на М. М. С. срещу определение № 769/30.10.2023 г. по в. т. д. № 727/2022 г. на АС – Варна в частта, с която е оставена без уважение молбата на същия по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното от въззивния съд решение в частта за разноските относно намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на дължимия от страната размер на адв. възнаграждение на ответника. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В мотивите на т. 24 е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени по чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично е предвиден редът за обжалваемост на определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските, а именно – по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия случай, именно по този ред с частна жалба пред ВКС М. С. е упражнил процесуалното си право да обжалва определение № 769/30.10.2023 г. по в. т. д. № 727/2022 г. на АС – Варна, по която жалба настоящият състав се е произнесъл с окончателен съдебен акт. С това процесуалният ред за обжалване на постановеното по реда на чл. 248 ГПК въззивно определение е изчерпан и въпросът за разноските във въззивната инстанция е окончателно решен, а с настоящата молба молителят търси по недопустим начин преразглеждането му. В частта по искането по чл. 247, ал. 1 ГПК молбата е основателна. Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. В определение № 1711 от 20.06.2024 г. по т. д. № 120/2024 г. по описа на ВКС, Първо т. о., в частта му по произнасянето по частната жалба на С., съставът на ВКС е приел, че произнасянето по реда на чл. 248 ГПК от страна на въззивния съд е обосновано с препращане към мотивите на въззивното съдебно решение по направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК – за намаляване на възнаграждението на процесуалния представител на ответника пред въззивната инстанция, с оглед прекомерност на неговия размер, като въззивния съд е извел извод, че съобразно фактическата и правна сложност на спора, осъществената правна защита и процесуално представителство пред втората инстанция се признава адв. възнаграждение в размер на 7 542 лв. с ДДС по т. 5 от НМРАВ. ВКС е формирал воля, че при произнасянето си по възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивната инстанция не е отчела, че по делото, при разглеждането му пред въззивната инстанция, от страна на процесуалния представител на ответника е депозиран само отговор на ВЖ, без последният да е взел участие в проведеното открито съдебно заседание и проведените в него процесуални действия, което е обосновало извод на състава на касационната инстанция, че така определеното възнаграждение е прекомерно и същото следва да се редуцира на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на 4 000 лв. с ДДС. С оглед на изложеното, действително е допусната очевидна фактическа грешка при посочване – в абзац трети от диспозитива на определението, на основанието за дължимото адвокатско възнаграждение и сумата, от която същото се намалява, като вместо „отговор на КЖ“ и „6 594.28 лв. с ДДС“ следва да се посочат правилните „отговор на ВЖ“ и „7 542 лв. с ДДС“. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение