Определение № 8097 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6878/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от кмета на Столична община-район „Красно село“, чрез юрк. Братанова против определение № 16743/30.04.2026г., постановено по административно дело № 5042/2026г. на Административен съд – София- град. В жалбата са развити доводи, че не са били налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, при наличието на които може да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Посочено е, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед на жалбоподателя няма да бъдат причинени значителни вреди, такива не се и доказват. Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на А. К. Ш. за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповед № РКС26-РД09-232/24.03.2025г. Ответната страна- А. К. Ш. чрез адв. Шулев представя писмен отговор на частната жалба, в който излага съображения за неоснователността й. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Административен съд-София-град е образувано по жалба на А. К. Ш. против заповед № РКС26-РД09-232/24.03.2025г., издадена от кмета на Столична община, район „Красно село“, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е прекратено наемното правоотношение на двучленното семейство на М. П. Ш. и А. К. Ш. за общинско жилище, находящо се в гр. София, [улица]. В жалбата срещу административния акт е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона. С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд спира изпълнението на заповедта на кмета на Столична община, район „Красно село“ по съображения, че е налице реална опасност изпълнението да причини значителни вреди на оспорващия, изразяващи се в лишаването на оспорващия от жилище. Съдът се позовава и на трайно намалената трудоспособност на жалбоподателя, видно от решението на ТЕЛК. Така постановеното определение е неправилно. Изводът на административния съд, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение е направен в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Предварителното изпълнение на оспорената пред АССГ заповед се основава на изричната разпоредба на чл. 46, ал. 5 ЗОбС. В хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, то може да бъде спряно единствено ако оспорващият докаже, че това предварително изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. Съобразно правилото на чл. 166, ал. 2, предл. последно от АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото е установено, че Ш. има настоящ адрес в гр. Поморие, [улица]от 15.09.2022г. и не обитава общинското жилище, поради което съображенията на първоинстанционния съд, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт ще лиши оспорващия от жилище са необосновани. Що се отнася до представения медицински документ-Експертно решение от 15.01.2025г. на ТЕЛК към УМБАЛ София-ЕАД, същият не представлява новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. След преценка на изложените в искането за спиране на изпълнението на заповедта доводи, и представените по делото доказателства, настоящият състав на ВАС намира, че не са налице нови факти и обстоятелства, поради които предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Като разсъждава в обратна насока първоинстанционният съд неправилно, в противоречие с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК стига до извод, че настъпването на възможни вреди за Ш. е установено. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено определение по съществото на спора с отхвърляне на искането на А. Ш. за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РКС26-РД09-232/24.03.2025г., издадена от кмета на Столична община, район „Красно село“. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение