Определение № 287 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 197/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. М. срещу определение на СГС, с което е потвърдено прекратително определение на СРС срещу недопустима искова молба. Въззивният съд е приел, че искът е недопустим, заради функционалния имунитет на съдиите, доколкото ищецът Е. М. е предявил иск по чл. 45 ЗЗД срещу действащ съдия за постановен от него съдебен акт. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставя следния правен въпрос- Допустим ли е иск по чл. 45 ЗЗД срещу съдия за извършени действия в рамките на правораздавателната компетентност? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото по поставения въпрос има постановена постоянна и непротиворечива практика, и не са налице предпоставките, посочени в т.р. 1/10г. на ОСГТК, за изменение на тази практика. Съгласно определение №60132/01.11.21г., постановено по ч.гр.д. 3935/21г. на ВКС, ІІ ГО, иск по чл. 45 ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим. В този смисъл са и множество други определения, постановени от ВКС и цитирани от СРС. Настоящият състав на ВКС се присъединява към формираната безпротиворечива практика. Не е налице изменение на закона или на обществените условия, за да се обоснове допускане на касационно обжалване за развитие на правото. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО