Определение № 104 от 23.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 623/2017 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1604/10.02.2017 г., подадена от В. П. Т. срещу определение № 32/26.01.2017 г., постановено по частно гр. дело № 14/2016 г. от състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е върната, като недопустима, частна жалба с вх. № 169/09.01.2017 г., подадена от жалбоподателя срещу постановеното по същото дело, определение № 43/01.02.2016 г. Частната жалба с вх. № 1604/10.02.2017 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване, че в обжалваното определение № 32/26.01.2017 г. са допуснати „грешки и пропуски“, но в тази връзка се излагат твъдрения и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на постановеното по делото въззивно решение и на предходното определение № 43/01.02.2016 г., подадената срещу което частна жалба с вх. № 169/09.01.2017 г., е върната с обжалваното определение № 32/26.01.2017 г. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 1604/10.02.2017 г. е неоснователна. С определение № 43/01.02.2016 г. съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е оставил в сила разпореждане № 180/01.07.2015 г. по ч. гр. дело № 7185/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, т.е. това определение не е преграждащо развитието на производството по частно гр. дело № 14/2016 г., тъй като съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС се е произнесъл по съществото на частната жалба, с която е бил сезиран. Това определение не подлежи на обжалване нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, по който се разглеждат само частни жалби срещу определения на ВКС, с които за първи път се прегражда производството пред ВКС, нито по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК или на чл. 274, ал. 3 от ГПК, тъй като разгледаната по същество частна жалба е била подадена срещу разпореждане на ВКС и с това процесуалният ред за инстанционен контрол по отношение на последното е бил изчерпан. Поради това, подадената срещу определение № 43/01.02.2016 г., частна жалба с вх. № 169/09.01.2017 г. се явява процесуално недопустима и правилно е върната с обжалваното определение № 32/26.01.2017 г., в мотивите към което са изложени подобни съображения за това. Изложените в разглежданата в настоящото частно производство, частна жалба с вх. № 1604/10.02.2017 г., твърдения и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на постановеното по делото въззивно решение и на определение № 43/01.02.2016 г. нямат никакво отношение към процесуалната допустимост на частната жалба с вх. № 169/09.01.2017 г., респ. – към правилността, процесуалната допустимост и валидността на обжалваното пред настоящия състав на ВКС, определение № 32/26.01.2017 г. Последното – по гореизложените съображения, е правилно, а при извършената служебна проверка се установи и че то е валидно и процесуално допустимо, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение