Определение № 82 от 16.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 749/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. Х., подадена чрез процесуалния й представител адв.И. М. от АК-Варна срещу определение № 3871/23.11.2020 г по гр.дело 3068/2020 на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, пети състав, с което е потвърдено определение № 260568/4.9.2020 г по гр.дело № 4123/20 г на Варненски районен съд, 21 състав, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателката за неподсъдност на спора на българския съд, по предявените от И. Д. Г., в качеството му на баща и законен представител на Д. И. Д., искове с правно основание чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК и чл.149 СК.В частната жалба се подържа, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Ответникът по частната жалба И. Д. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.С. В..Счита, че частната жалба не е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално недопустима, респ. е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. От данните по делото се установява следното: И. Д. Г. е предявил срещу К. Г. Х., с която е живял на съпружески начала иск за предоставяне на родителските права върху малолетното дете Д. Д. Г., което е припознал, за определяне местоживеенето му както и за определяне на режим на лични контакти с майката и осъждането й да заплаща чрез бащата месечна издръжка в размер на 200 лв, дължима една година преди датата на предявяване на иска, ведно със законните последици. На ответницата е определен особен представител адв.И. М., който е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорена компетентността на българския съд. С определение № 260568 от 4.9.2020 г по гр.дело № 4123/20 г, Варненски районен съд, 21 състав е оставил без уважение възражението за неподсъдност на спора на българския съд.Приел е, че съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 съдът служебно осъществява проверка за своята компетентност, като съдът на държавата-членка е компетентен по делата, свързани с родителската отговорност по отношение на детето, ако същото има обичайно местопребиваване в тази държава, по времето, когато съдът е сезиран, както е в настоящия случай, тъй като Д. живее в България от 2019 г и се е интегрирал в социалната среда. С въззивното определение е потвърдено това на Варненски районен съд.Прието е, че двамата родители и малолетното дете са български граждани.Бащата и детето живеят на територията на РБ, а Д. посещава детска градина в [населено място], няма данни неправомерно да е отведен в България, поради което съдът на държавата-членка, т.е. българския съд, в която малолетният пребивава е компетентен да разгледа делото. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съгласно т.9 б.“в“ от ТР 1/2013 г от 9.12.13 г по т.д.1/13 г на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 и чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК.При това положение подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение