Решение № 7895 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12139/2010 г.

Решение № 7895 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12139/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Аврамов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 1722 от 5.08.2010 г. по адм. дело № 2450 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е отменен РА № 900163 от 16.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 434-А от 17.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна относно определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. за сумата над 320.38 лв. до 416.34 лв. и съответните лихви; за 2004 г. за сумата над 203.91 лв. до 252.48 лв. и съответните лихви; за 2005 г. за сумата над 202.24 лв. до 242.75 лв. и съответните лихви и за 2006 г. за сумата над 1 113.92 лв. до 8 604.95 лв. и съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Иван Амиров" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 900163 от 16.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 434-А от 17.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Същият е издаден на Иван Амиров Панайотов като физическо лице в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизиран период 1.01.2003 г. - 31.12.2007 г., като му е определено задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 416.34 лв. и лихва за забава в размер на 290.85 лв. за 2003 г.; в размер на 252.48 лв. и лихва за забава в размер на 142.48 лв. за 2004 г.; в размер на 242.75 лв. и лихва за забава в размер на 107.26 лв. за 2005 г. и в размер на 8 604.95 лв. и лихва за забава в размер на 2 758.71 лв. за 2006 г. Констатирано е, че ревизираното лице и съпругата му за периода 2003 г. - 2006 г. имат превишаване на разходите над доказаните приходи, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Връчено му е уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и ИПДПОЗЛ, като същият е представил и декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. На съпругата също е съставен РА под № 900028 от 16.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 434 от 13.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Обжалван е и по съдебен ред, същият е отменен, като жалбата е уважена частично и съдебното решение е влязло в сила след касационно обжалване като правилно. В ревизионното производство е установено, че ревизираното лице извършва основна дейност като едноличен търговец и тя е хотелиерство и ресторантьорство. Тя е осъществявана в два собствени обекта в к. к. Албена и в с. Кранево, като за ревизираните години то е подавало ГДД по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и е подлежало на облагане с патентен данък. При дадените писмени обяснения е констатирано, че лицето и съпругата му са придобили в режим на СИО, след доброволна делба със сина им, недвижим имот в с. Кранево. В него е построена хотелска сграда с механа и жилище, за които има съставени нот. актове. Придобитото имущество е заведено в предприятието на едноличния търговец, със съгласието на съпругата му, считано от 1.01.2007 г. Стойността, която е приета за документално доказана цена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗСч е 237 752.10 лв., като има начислени амортизации за 2007 г. От изисканите и представени документи от лицето се установяват направени разходи за посоченото имущество на обща стойност 49 533.54 лв. От назначената и приета експертиза в ревизионното производство за установяване на строителната себестойност на недвижимите имоти се установява, че до началото на 2003 г. обектът е бил със степен на завършеност от 87 %, а довършителните работи са в размер на 13 %. Според експерта себестойността на извършените СМР през 1999 г. до 2002 г. възлиза на 291 719.00 лв., а на тези през периода 2003 г. - 2006 г. възлиза на 69 991.00 лв. След анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а именно установените приходи и доходи на търговеца и съпругата му, разходите на търговеца за платен патентен данък и осигурителни вноски, за издръжка на домакинство от две лица по данни на НСИ, и за придобиване на имущество (стойността на довършителните работи), органът по приходите е констатирал превишаване на разходите над приходите. За 2003 г. в размер на 3 309.00 лв.; за 2004 г. в размер на 2 753.54 лв.; за 2005 г. в размер на 2 893.73 лв. и за 2006 г. в размер на 3 508.46 лв. В данъчната основа за последната година е включена стойността на 1/2 от придобитото недвижимо имущество в размер на 34 995.50 лв. или общо 38 503.96 лв. В мотивите на сега обжалваното решение подробно е изложена тази фактическа страна по спора, като съдът е обсъдил подробно и заключението по изслушаната в производството пред него съдебно-техническа експертиза, събраните по делото гласни доказателства. Първоинстанционният съд е приел, като основен спорен момент този относно формирането на данъчната основа за облагане и конкретно оспорените фактически констатации относно степента на завършеност на сградата, находяща се в с. Кранево, представляваща семеен хотел с ресторант-механа и магазини и себестойността й. Те са свързани с разходите за довършителни работи, понеже те са довели до превишаване на разходната част на баланса за всяка една отчетна и ревизирана година, от тези при които това е установено и представляващи част от общия ревизионен период. Установено е, че като физическо лице жалбоподателят не е реализирал приходи в това качество, а тези на съпругата му са в размер на 3 445.88 лв. за посочения период. В качеството му на едноличен търговец не е реализирал приход за същия, понеже формираната счетоводна печалба от тази дейност не е разпределяна, а разчетена със собственика през 2007 г. Осъществени са разходи за издръжка на домакинството, което е от две лица, които са по данни от НСИ и също са по-големи от посочените. Извършени са разходи за придобиване на имущество, а именно довършителните работи, предмет на изследване от експерта по назначената експертиза. В хода на ревизионното производство при съобразяване с извършената оценка на себестойността на сградата е прието, че към 1.01.2003 г. степента на довършеност на сградата е 87 %, а на довършителните работи е 13 %. Решаващият съд е приел, че от заключението на експертизата по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК не може да се установи начинът на определяне на този процент и основанията на експертът по нея да го определи. Съдът прави преценка при съпоставяне на мотивите в заключението на СТЕ и констатациите в окончателния доклад по чл. 168, ал. 5 от ЗУТ на независимия строителен надзор, че те са общи и гласят "част от довършителните работи не са изпълнени (облицовки, настилки, ел. и ВИК оборудване)". Не се установява обема натурални дейности за довършване на обекта и остойностяването им, което да даде възможност да се определят разходите. Посочени са отделни проценти за незавършеност на подови настилки, облицовки, санитарни прибори и отоплителни тела, които са сумирани, за да се получи посочения размер процент, без да е ясно дали тези проценти са установени като съотношение между квадратури на завършени дейности общо спрямо незавършени дейности или като съотношение на стойностите на извършени спрямо всички дейности. По повод заключението по СТЕ и с оглед констатациите в доклада на националния строителен надзор от 25.03.2003 г. към тази дата не са изпълнени довършителните работи (облицовки, настилки, ел. и ВИК оборудване) не на цялата сграда, а на ресторанта-механа със складова и кухненска част, който е със застроена площ от 143 кв. м от общо 684 км. м разгърната застроена площ на сградата. Установява се, че са изпълнени довършителни работи - настилки, замазки, стенни облицовки в хотелските стаи и санитарните възли, ел. и ВИК инсталации със съответното оборудване. Поради тези съображения съдът приема, че са опровергани констатациите за степен на завършеност от 87 % към 1.01.2003 г. спрямо себестойността, която не се обосновава с конкретни неизвършени дейности в натурално и стойностно изражение. Съдът кредитира заключението по назначената пред него експертиза, което не е оспорена от страните и конкретно стойността на извършените довършителни работи в изградената от съпрузите Кръстинка и Иван Панайотови сграда, която е в размер на 8 421,27 лв., а не 69 991.00 лв. Също така съдът приема, че неправилно при формиране на разходната част на баланса на физическото лице са включени сумите, платени от ревизираното лице в качеството му на едноличен търговец за погасяване на задължението му за патентен данък по години, понеже е свързан пряко с осъществяваната от едноличния търговец дейност и представлява разход на предприятието му. Единственото касационното възражение е насочено към неправилния извод на съда, че пазарната оценка на построените от ревизираното лице и съпруга му сгради следва да се определи по заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда, а не по това в ревизионното производство. Приетата при ревизията експертиза е дала оценка на разходите по построяването и довършването на сградата по метода на вещната стойност, дефиниран от самото вещо лице като "разходи за изграждане на сградите". Макар това да не е записано изрично в приетото от съда заключение може да се направи преценка, че по него пазарната оценка е определена по същия метод. В този смисъл е решение № 1317 от 27.01.2010 г. по адм. дело № 8770 по описа за 2010 г. на ВАС, първо А отделение, с което е оставено в сила решение № 970 от 10.05.2010 г. по адм. дело 2706 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна, с което е отменен по жалба на Кръстинка Минчева Панайотова, съпруга на ревизираното и задължено лице, РА под № 900028 от 16.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден в обжалваната част с решение № 434 от 13.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Този акт е относим към определените и оспорени от това лице задължения при същата фактическа обстановка. Изложените съображения и изводи на съда са обосновани, последователни и мотивирани, видно от мотивите на настоящия акт, които ги възпроизвеждат, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,