Определение № 8158 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6990/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Т., гражданин на Република Турция, с процесуален представител адвокат Джелепов срещу определение № 21267/28.05.2026 г., постановено по административно дело № 6408/2026 година на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането на чуждия гражданин за отмяна на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповед № 4536 ПАМ-226/22. 05. 2026 г. на началника на ГПУ-Свиленград /посочена в жалбата като издадена на 7. 11. 2025 г./, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Експулсиране - Република Турция". В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Отделно от това заявява, че административният орган е следвало да докаже наличие на предпоставки за допускане на предварително изпълнение на издадената заповед. Твърди, че при постановяване на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК не са изложени мотиви за необходимостта от предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция да постанови отмяна на разпореждането. Ответникът - началника на ГПУ-Свиленград не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Г. Т., роден на [дата]. в Република Турция, депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, против разпореждане на началника на ГПУ - Свиленград за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед с рег. № 4536 ПАМ-226/22.05.2026 г., с която на гражданин на трета държава е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване на територията на Република България“ за срок от 5 г. - по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Заповедта се издава въз основа на данни за трафик на хора извършван от лицето Г. Т.. С оспореното определение, съдът е оставил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта без уважение, като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съответства на материалния закон, като при издаването й не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. За да постанови акта си, съдът е обсъдил мотивите на органа за допускане на предварително изпълнение, предвид безспорното установеното обстоятелство, че чуждестранният гражданин е съпричастен към извършена престъпна дейност на територията на Република България, свързана с незаконно въвеждане на чужди граждани в страната, тоест налице е основание по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Съдът е приел, че разпореждането за предварително изпълнение е мотивирано от административния орган със съществуваща опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта. При подробно изложени мотиви, съдът е направил извод, че не се установява никоя от законоустановените предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, за спиране на допуснатото с разпореждане на органа предварително изпълнение на оспорената заповед. Жалбоподателят не е изложил доводи и не е представил доказателства за наличието на противопоставим личен интерес, който надхвърля презюмираните съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК особено важни държавни или обществени интереси. Обжалваното определение е правилно, като постановено при съобразяване с изяснената и релевантна за настоящото производство фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Оспорващият следва да установи че съществува реална опасност да понесе такива вреди. Негова е тежестта да докаже настъпването на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на административния акт, както и обстоятелства, обосноваващи спирането на предварителното изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК. В хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ административният орган преценява дали да допусне предварително изпълнение във всеки конкретен случай, при наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, съобразно данните по административната преписка. Обратно на твърденията в частната жалба, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение след като е оценил опасността, изпълнението й да бъде осуетено или сериозно затруднено по изложените в оспорената заповед и в докладна записка № 4536р-17210/20.05.2026 г. на ГПУ - Свиленград, правно релевантни факти и обстоятелства. В случая безспорно е установено, че чуждият гражданин е пристигнал в страна управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген“, с австрийски рег. [номер]. След извършена проверка е открит тайник в автомобила, в който са укрити две лица от мъжки пол – H. H., род. [дата на раждане], притежаващ лична карта – Сирия, и M. S., род. [дата на раждане] – Сирия /без документи/. Наличието на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта е обосновано чрез препращане към съображенията, изложени в докладна записка /предложение/ рег. № 4536р-17210/ 20. 05. 2026 г. на служители на ГКПП „Капитан Андреево“, че лицето е съпричастно към извършването на престъпна дейност на територията на Република България, свързана с незаконно превеждане на чужди граждани през територията на страната. Така изложените мотиви и съдържащите се данни по преписката за извършена престъпна дейност обосновават необходимост от предварително изпълнение на акта. С оглед на данните за извършената престъпна дейност и начина на осъществяване /изграждане на тайник в МПС/ се налага извод за съразмерност между допуснатото предварително изпълнение и засегнатите от него права на жалбоподателя. В този смисъл е и Определение № 2882/ 16. 03. 2026 г. по адм. д. № 2461 / 2026 г. на ВАС и Определение № 9745/13. 09. 2024 г. по адм. д. № 8437 / 2024 г. на ВАС. При липса на конкретни твърдения и доказателства, установяващи възможността за настъпване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, вследствие на допуснатото предварително изпълнение на акта, правилни и обосновани са изводите на решаващия съд за неоснователност на жалбата. Неоснователни са наведените в частната жалба доводи за немотивираност на допуснатото предварително изпълнение от страна на органа издал заповедта за налагане на ПАМ, тъй като в съответствие с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение чрез препращането към мотивите, посочени в докладната записка. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,