Определение № 715 от 25.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 447/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение на Софийски градски съд, ІІ А гражданско отделение, постановено на 20.01.2012 год. по ч.гр.д.№ 33879 / 08 год., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против определението на СРС ,51 състав от 10.10.2011 год. по гр.д.№ 33879/08 год. за отказ за конституиране на трето лице – помагач на страната на жалбоподателя - [фирма]. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на преценката на въззивна инстанция, за липса на правен интерес от конституирането на третото лице. Сочи съдебна практика - определения на ВКС - постановена в противен на въззивното определение смисъл, относно правният интерес на приобретателя на право в хода на производството, от конституиране по спор с участието на праводателя му. Ответните страни - П. Н., И. Ч., П. Е. и И. К. - не са взели становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, но е процесуално недопустима, предвид следното: Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения ,преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията по чл.220 изр. второ от ГПК не попадат в така изброените категории и подлежат единствено на въззивен контрол. Съгласно задължителните за съдилищата в Република България постановки на т.5 от ТР №1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, запазващи своята актуалност и при действието на ГПК / в сила от 01.03.2008 год./, третото лице, чието привличане в процеса е отказано, няма качеството на главна страна и иск срещу него може винаги да се предяви в отделно производство .След като обжалваното определение няма за последица преграждане на исково производство, в защита на правен интерес обусловен от правоотношението между страната, претендираща конституирането и третото лице – помагач, нито е преграждащо за висящото исково производство, то не е определение от категорията по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Определенията, постановени по искане за привличане на трето лице – помагач не са и определения по съществото на материалноправен спор, в рамките на исковото производство, чието разрешаване се осъществява в исковия процес, поради което не отговарят и на характеристиката на определения по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение