Определение № 45 от 08.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2615/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Иванка Х. О., Д. К. Н. и К. З. О., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 729 от 21.11.2025 г. по в. ч. т. д. № 565/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2098 от 21.05.2025 г. по т. д. № 2409/2024 г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове, на основание чл. 130 ГПК. След образуването на делото е постъпила молба вх. № 48/05.01.2026 г., изходяща от частните жалбоподатели, с нотариална заверка на съдържанието и положените подписи, с която Иванка Х. О., Д. К. Н. и К. З. О. заявяват отказа си от предявените срещу ТЕХНОМАШПРОГРЕС ООД, В. Н. А. и Л. М. М. – Н. искове, предмет на т. д. № 2409/2024 г. на Софийския градски съд, съобразно искова молба вх. № 133527/01.12.2024 г. и уточнителна молба вх. № 42571/04.04.2025 г., така, както са докладвани в обжалваното определение № 729/21.11.2025 г. по в. ч. т. д. № 565/2025 г. на Софийския апелативен съд. Моли се да се постанови определение, с което производството да бъде прекратено поради отказ от предявените искове, на основание чл. 233 ГПК. Съдът констатира, че изявлението за отказ изхожда от легитимирани лица, при липса на съмнения относно неговата достоверност. С оглед горното и предвид разпоредбата на чл. 233 ГПК, според която ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, настоящият съдебен състав намира, че производството по частната касационна жалба следва да бъде прекратено, тъй като за ищците вече не съществува правен интерес от касационна проверка на определението за прекратяване на исковото производство при условията на чл. 130 ГПК. По делото не са постановени актове, подлежащи на обезсилване съгласно чл. 233, изр. последно ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение